Кой се страхува от лошите?

Сергей чу пронизващо, сърцераздирателно пропищяване - беше получил съобщение по ICQ.

Беше Митака. Сергей се ободри значително. Митака се беше включил в снощното напиване и поне можеше да потвърди наличието на руси мацки в заведението. Освен това двамата се познаваха отдавна и Сергей можеше спокойно да сподели с него, без да се притеснява, че ще го помислят за откачен.

L&M: митак, точно ти ми трябваш Myth: da jivee ajrqna! L&M: да живее L&M: помниш ли снощи да е имало една руса мацка? Myth: da be, mrusen kusmetliq si ti! kak taka mene nikoga ne me kanqt na tanc rusite macki?? L&M: познаваш ли я? Myth: nikak, shto? Myth: lele, samo ne mi kazvaj che ne si j zel nomera L&M: взех го, ама…

И Сергей му обясни за тайнствeното послание - ,,яицазимитпо лъгуг”.

Двамата си поговориха още малко на теми свързани с жените - как просто не падат от небето и как, ако случайно паднат, ще се приземят така, че да ти счупят нещо. След петнайсетина минути Сергей стана от компютъра и легна на дивана. Опита се да си припомни събитията от снощи, но шестте големи водки си бяха свършили добре работата по почистването - не бяха оставили нито една прашинка спомен върху дървената повърхност на мисълта му.

Точно беше започнал да се унася, когато отново се чу звук, наподобяващ писъка на среден по големина гризач, намушкан с нож в левия крак (преден ляв, ако е в задния, писъкът е съвсем различен).

Сергей не усети, че сърцето му заби два пъти по-бързо.

Последваха няколко секунди пауза, Митака имаше усет за драматизъм…

Myth: poslanieto na mackata e… Myth: ,,гълтам” L&M: еее митак, не се ебавай така бе бате

Никой не написа нищо в следващите няколко секунди. Из стаята се разнесе началото на песента на Morandi - Love me. Сергей вдигна GSM-а си.
- Ало.
- Ама Сергейчо, - тонът на Митака беше леко гузен, - ти на сериозно ли я ‘зимаш тая работа?
Последваха няколко секунди мълчание.
- Еми явно да… - беше съвсем тихият отговор.
- Внимавай! Не си ли се замислял, че цялата история е малко странна? Защо не ти е дала номера, а тая щуротия?
Отново пауза.
- Може да си играе, за да хлътна повече, - Сергей вече беше леко ядосан. - Не е като да не се получава, - добави кисело.
- Не искам да подлагам на изпитание блестящата ти теория, но ти и без това щеше да си хлътнеш. Мислиш ли, че точно тая готина мацка си няма какво друго да прави, освен да пише кодирани съобщения на някакъв тип, когото не познава?
- Абе бате, така или иначе искам да разбера.
- Да бе, и на мене ми е любопитно и даже ти пожелавам тя да е също толкова хлътнала по тебе. Просто ти казвам да внимаваш. Кофти е, когато има ситуация, над която весел тип като тебе не може да се надсмее. Гледай да не се влюбваш много, става ли?
- Става. - отговори Сергей, вече с лека, но неискрена усмивка.
- А така! ‘Айде аз ще се опитам да набарам телефона на адаша от форума, да видиме той какво ще каже за мацката.
- ‘Айде, мерси бате.

Разговорът се оказа тежък удар по ентусиазма на Сергей. Нямаше как да отрече, че Митака има право, но все пак се опитваше да не мисли за мотивите на мацката. Просто го беше страх да не стигне до неприятни изводи. Не му трябваше много време да признае пред себе си, че определено има нужда от това романтично приключение.

Предсмъртен писък на бебе лалугер отново насочи вниманието му към ICQ. Съобщението отново беше от Myth и съдържаше телефона на Митко от форума. Сергей хвана GSM-а си и го набра.
- Да моля.
- Здрасти Митак, Сергей се обажда, от форума.
- А-а, Мастърчо, здрасти, к’во става?
- Сещаш ли се за русата мацка, дето беше снощи в заведението? Знаеш ли я коя е?
- Да бе, знам я…

- Екстра! Имаш ли й координатите?
- Не, ама ти толкова ли не можа да й вземеш телефона? - Митака се постара да прозвучи изумен.
- Да бе, ама не мога да го разчета, - не беше точно лъжа, но не беше и точно истина.
- А-а, ха-ха, не се притеснявай, не си единствения, който не може да й разчете посланията. - Личеше си, че Митака е нахилен. Сергей се почувства доста зле, значи все пак цялата работа е била някакъв майтап и щеше да има подигравки.
- Беше пуснала един сайт, - продължи Митака, - нещо като дневниче, само че текста беше яко шантав, все едно е кодиран, ама не точно. Трудно ми е да го обясня добре.
- Можеш ли да ми дадеш адреса?
- Да, няма грижи, щ’и го метна, като седна на компютъра.
- Мерси, бате, ‘айде!
- Пак заповядай, - Митака пак беше нахилен, - и да внимаваш, т’ва момиче не е съвсем наред с главата!

,,Май аз не съм добре с главата” , мислеше си Сергей, докато сядаше пред компютъра. Отвори ICQ и сподели новата информация с Myth. След това отвори нов прозорец на браузъра и въведе адреса на форума, където очакваше да получи съобщение от Митко. Въведе потребителското си име и паролата и влезе в зоната, където се получават лични съобщения. Нямаше нови съобщения. Натисна F5, за да зареди страницата отново. ,,0 нови съобщения” беше текста в горния десен ъгъл на страницата. Натисна пак F5. ,,0 нови съобщения”. Сергей се усети, че е презаредил страницата четири пъти в изминалите десет секунди и се опита да се успокои. Реши да се разсее с някой филм, но на всеки две минути го спираше, за да провери форума. След тридесет и пет минути и двадесет и седем презареждания на страницата с личните съобщения текстът се промени: ,,1 ново съобщение”. Сергей натисна F5 още веднъж по инерция и след това отвори съобщението. Съдържаше адреса на сайта на мацката.

Сергей отвори нов прозорец в браузъра и въведе адреса. Резултатът не беше никак впечатляващ - черни, нищо не означаващи букви на бял фон. ,,Идеално ще се допълваме,” помисли си Сергей, ,,тя ще пише глупости, аз ще ѝ правя готин дизайн”. След по-задълбочено изследване на съдържанието на сайта Сергей откри закономерност. Сайтът съдържаше няколко блока текст, който очевидно беше кодиран, но не цялото съдържание беше кодирано - след всеки блок от текст имаше име и дата. Най-скорошното попълнение нямаше име, само дата - 08.09.2007. Сергей пусна едно търсене за собственото си име, за всеки случай, но нямаше съвпадения. ,,Ясна е работата”. Посланието, което гледаше беше следното: ,,дъшкдк рир г губощцкуюъъуъ ниаег”.

L&M: митак, видя ли сайта, дето ти пратих? Myth: dam, dobre she j se otrazi na mackata nqkoj drug urok po design L&M: най-горния блок явно е за мен, дъшкдк рир г губощцкуюъъуъ ниаег е кода, яицазимитпо лъгуг очевидно е ключа Myth: evalata momche, jenskiq um e otvorena kniga za tebe Myth: sega ako mi kajesh che si izmislil i kak da go razkodirash… L&M: не, ще имам нужда от помощ L&M: текста е стандартен, не смятам, че е кодиран с компютър L&M: значи ще дадеме числови стойности на всички букви Myth: zashto da sa chislovi? moje prosto da trqbva da vmukwash po edna bukva ot яицазимитпо лъгуг mejdu drugite bukvi Myth: moje da e otzad napred Myth: moje da e kakvoto si iska, sekuv kod moje da si e izmislila L&M: щом ми е дала ключа, значи е искала да го разгадая, значи е нещо съвсем просто Myth: a shto ne ti e dala saita? shansa sam da si go namerish e nishtojen L&M: откъде да знам, ше я питам докато избираме остров за медения месец Myth: nemash akul za 5 stinki

И двамата спряха да пишат. Сергей използва паузата, за да отвори excel и да пренесе текста от сайта в нова таблица. Написа текста от сайта на един ред, под всяка буква въведе номера ѝ в азбуката. Под това написа ключа ,,яицазимитпо лъгуг” и съответните числа. Написа две формули и провери резултата.

Резултатът не беше обнадеждаващ.

Точно в този момент се чу звука, който човечето от ,,Минута е много” издава, когато си хване езика в ципа.

Myth: problem, ako izvadish klucha ot texta se poluchavat otricatelni chisla Myth: ako go suberesh s texta - chisla po-golemi ot 30 Myth: ako go razdelish - pylna boza L&M: голям играч си, аз не се сетих да ги деля Myth: drugi planove? L&M: мисля да взема модул от отрицателните стойности, да видим какво ще стане Myth: demek -1 e A, -2 B i tn? L&M: tochno Myth: ok, az she probvam 31 da e A and so on

Последваха няколко минути цъкане по таблиците.

Myth: ako vzemesh modula i go razdelish pak na klucha… L&M: да? Myth: se poluchawa ,,гълтам” L&M: нямаш милост Myth: imame pobeditel - subiraneto dade rezultat, seriozno toq put Myth: десети септ пред цум девет часа L&M: сигурен ли си? Myth: kakvo znachenie ima, taka ili inache she proverish

Сергей промени формулите си и се захвана да замества цифровите стойности с букви. И наистина резултатът беше:

Погледна датата - 09.09.2007. Отвори пак ICQ.

L&M: евалата митак! Myth: ima oshte edin maluk problem Myth: na deseti septemvri devet chasa ima sutrinta i posle oshte edin put she e devet chasa L&M: хмм L&M: няма да рискувам, ще пробвам и сутринта Myth: normalnite hora ne se sreshtat w devet sutrinta… L&M: ти досега какво нормално видя

Беше станало десет часа вечерта. Сергей настрои будилника на GSM-а си за 7 часа и си легна. След 20 минути стана и си пусна филм на компютъра. Успя да заспи към два часа след полунощ.