Кой се страхува от лошите?

Сергей се събуди и със затворени очи потърси GSM-а си. Натисна няколко бутона и видя часа - 6:58. Полежа, концентриран в екрана на телефона. След две минути, които му се сториха като 20 се чу първата нота от Love me и Сергей стовари цялата си тежест върху бутона за изключване на алармата и изскочи от леглото. Хвърли си един душ и седна на компютъра, за да провери за съобщения от Митака. Нямаше нищо и Сергей се зае с важната задача да подбере тоалета си.

Отвори тясното гардеробче в ъгъла на стаята. Реши да заложи на елегантност и избра панталон и една леко игрива ризка. Точно когато заставаше пред огледалото в коридора, чу сигнала за SMS и посегна към GSM-а си. Съобщението беше от Митака и гласеше: ,,mujki, da ne zabravish da se dokarash :)”. Сергей се усмихна и се погледна в огледалото. След три минути панталона и ризката бяха отново на закачалката. Сергей, облечен в дънки и тениска, подобна на тази, която носеше вечерта в заведението, гледаше отражението си в огледалото. ,,Поне сме сигурни, че в този вид ми се кефи.”

В осем часа Сергей излезе от апартамента си и заключи вратата. След това я отключи, влезе на бегом в стаята и отвори едно чекмедже. Извади един тестер с парфюм, напръска се на стратегически места и излезе.

В 8:10 Сергей пристигна на спирката и скоро хвана автобус 604. Автобусът беше сравнително пълен, когато се качи, но след спирката на хотел Плиска положението се влоши значително и Сергей се намери притиснат близо до задната врата на автобуса. ,,Как може да не се усетиш да си хванеш такси”, тази мисъл се въртеше в главата му, докато проклинаше навика си да използва градския транспорт.

В 8:30 автобусът се намираше в ужасяващо задръстване на финалната права на булевард Цариградско шосе. Нервите на Сергей не издържаха. Трябваше да слезе, автобусът не беше помръдвал цяла вечност. Започна да се придвижва към предната част на автобуса. След три минути, в които си създаде голям брой смъртни врагове, Сергей се добра до шофьора.
- Шефе, отвори да сляза, моля те!
- Как ш’е отвора бе, в най-лявата лента сме. След малко е спирката, ш’е потърпиш.
- Моля те бе шефе! Закъснявам много, много ми е важно.
- Ш’е те разберат, ‘сички ‘дето са тука и те закъсняват.
,,Защо сега ме кара да върша глупости…”, крайно изнервен Сергей се придвижи към средната врата на автобуса. Избра две доста възрастни жени, които му изглеждаха особено лабилни и се пласира между тях и вратата. Огледа се набързо, придаде си уплашен вид и задиша тежко посягайки театрално към шията си.
- Не мога да… - последва изразително затваряне на очите, - дишам. Трябва ми въздух!
И двете жени го погледнаха стреснато.
- Немогададишам, немогададишам… - занарежда Сергей.
И ето, вече си представяше как бабките прихващат инсценирания пристъп на клаустрофобия. ,,Да видим сега дали няма да отвориш, като ти се разпищят бабките!” Сергей триумфираше вътрешно. Едната жена отвори уста… и каза:
- Абе младеж, ‘земи се стегни! Я се виж какъв голям мъж си, какво се вайкаш като някоя девойка!

,,Евалата, бабката ми скри шапката.” Време беше за драстични мерки.
- На жената не й е добре! Отворете вратите! - извика Сергей.
За негово щастие няколко от пътниците поеха щафетата преди бабката да си е отворила устата и скоро в целия автобус цареше паника. Шофьорът се пречупи и Сергей излетя през отворената средна врата, между колите и по локалното шосе. Следваше го бавно придвижващият се легион пътници, но Сергей изобщо не се обърна да погледне.

На Орлов мост Сергей тъкмо достигаше максимална скорост, когато пред него се изпречи Шрьодер от костенурките нинджа. Или по-скоро доктор Рос от Спешно отделение… не, беше нещо средно между Хари Потър, доктор Рос и Шрьодер. Нападателят беше облечен в дълга зелена престилка, носеше маска, която прикриваше половината му лице и големи очила с дебела рамка.
- Яж въглероден диоксид! - зеленият човек нададе боен вик, развя знамето си и… подаде на Сергей една брошурка. Сергей взе брошурата, възприе отбранителна поза и бавно заобиколи Шрьодер, без да сваля очи от него. Когато прецени, че е на безопасно разстояние се обърна и отново се затича в посока ЦУМ. Видя пред себе си още средни по големина зелени човечета и направи всичко възможно да мине на голямо разстояние от тях.

След десет минути тичане и три пъти по една минута подпиране на стени и тежко дишане, в 8:59, Сергей се спусна по стълбите на подлеза на президентството. Почти едновременно се случиха няколко неща. Една жена изпищя, Сергей се обърна инстинктивно и в следващия момент беше притиснат до стената от някакъв тип в униформа.

- Сéди мирен! - изкрещя охраната на подлеза в лицето му.
Сергей гледаше ужасено, ударът го беше хванал неподготвен и беше изкарал въздуха му. Униформеният го хвана в някаква адски неудобна хватка, която надали беше научил в академията (или в съответното учебно заведение, където тренира охраната на подлезите) и го заведе при една доста изплашена жена.
- Спокойно госпожа, - каза авторитетно униформеният, - хванах го.
- А? - изражението на жената премина от уплашено към озадачено.
- Хванах го крадеца. Какво ви открадна?
- Аз… откраднаха ми чантата, но…
- Къде е чантата на жената, бе, гамен?!
Сергей се придържаше към стратегията си от преди малко и гледаше уплашено.
- Ама той избяга нагоре по стълбите. - вече леко изнервено продължи жената и посочи в другата посока. Охраната побутна Сергей и го огледа, сякаш чак сега го виждаше.
- Значи не е тоя?
- Не.
- Ти защо бягаш тогава, бе?!
- Закъснявам… - едвам продума Сергей
Пазителят на реда продължаваше да го държи.
- Сигурна ли сте, че не е тоя?
- Да.
- Хубаво, ‘айде, - решението да пусне Сергей очевидно беше много трудно на охранителя, - бегай тогава.

Сергей измина подлеза ходом, имаше нужда да събере малко самообладание. Погледна GSM-а си, 9:05. ,,Дано да ме изчака.” Качи се по стълбите и излезе от подлеза. След няколко крачки възприе това, което се надяваше да е елегантно-небрежна походка. Вървеше в посока ,,Мария Луиза” и се оглеждаше за руси мацки. Една мина покрай него, Сергей обърна глава и я огледа. ,,Не, беше по-висока. Ама и тази става.” Обърна се пак към булеварда и я видя. Русата мацка се усмихна, махна му и посочи на някъде. Сергей проследи жеста й с поглед.

Мацката сочеше някъде нагоре зад себе си. Единственото, което хвана окото на Сергей в тази посока беше огромния надпис ,,Finlandia” на покрива на отсрещната сграда. ,,И аз я обичам тая водка, може да си разделим една бутилка довечера.” Сергей вече беше доста нахилен и мацката му се усмихна широко, когато погледна отново към него. И преди Сергей да може да реагира, остави някакъв лист на парапета на подлеза, погледна го многозначително и избяга в посока ,,Шератон”. Сергей веднага хукна след нея, но успя да види само как се качва в някаква кола. Шофьорът моментално даде газ, колата превъртя гуми и се изстреля напред. Изходът щеше да е много по-драматичен, ако не се беше наложило да спре на светофара след десет метра, но Сергей се беше отказал да ги гони.

Само проследи с поглед колата, която продължи по булевард ,,Тодор Александров”. Страшно ядосан, Сергей се обърна и погледна парапета на подлеза. Една от костенурките нинджа, с които се беше сблъскал на Орлов мост се придвижваше доста целенасочено към листа, който мацката беше оставила. Сергей стигна до него с няколко бързи крачки, грабна го и погледна яростно зеления човек, който отвърна на погледа му, обърна се бавно и нападна с брошури една случайна минувачка.

Сергей погледна листа - съдържаше доста голям абзац нищо не означаващ текст на латински. ,,Тая ташак ли си прави с мене бе братче!” Извади GSM-а си и звънна на Myth.