Кой се страхува от лошите?

Дискотеката започваше да се изпразва. По-голямата част от компанията на Сергей вече си беше тръгнала, а останалите бяха на дансинга. Той седеше сам на една масичка в ъгъла, вперил поглед в чашата си. Това бе едва второто му питие за вечерта. След няколко секунди я побутна към центъра на масата. След малко щеше да тръгва - нямаше смисъл да пие повече.
- ‘Айде да танцуваме - Митака направи подканващ жест с глава.
- Не си мой тип, бате - ухили се Сергей.
- ‘Айде бе, Криси ме прати.
- И тя не е мой тип - само устата продължи да участва в усмивката му.
- Хубаво - въздъхна Митака, - ‘айде след малко ше си бегаме, искай сметката.
Когато Митака се отдалечи, Сергей махна на сервитьорката и поиска сметката. Тя кимна и след няколко минути му донесе някакво листче, което не приличаше на сметка. Сергей я погледна въпросително.
- Момичето на бара ти оправи сметката - изкрещя сервитьорката в ухото му. - Помоли само да ти дам листчето.
Сергей се обърна към бара навреме, за да види в гръб една руса мацка, която се бе устремила към изхода. Не направи опит да тръгне след нея, нито да прочете бележката. Вместо това се пресегна за чашата си и отпи малка глътка. Нямаше как да знае какво ще му донесе утрешния ден, но вече нямаше търпение да разбере.

КРАЙ