Кой се страхува от лошите?

Сергей се събуди. Мразеше ги… не, обичаше ги… и той не знаеше вече - трябваше да започне да пие по-умерено. Не искаше да става, не искаше да отива в кухнята, не искаше да види, че няма айран в хладилника и че е хвърлил бележката с ключа към флашката на масата…

Из стаята се разнесе началото на Love me. Сергей се протегна и взе GSM-а си, събаряйки кутията от снощното китайско на пода. Хвърли един поглед на дисплея, но номера, от който го търсеха, беше скрит.
- Ало.
- Със Сергей ли говоря? - гласът отсреща беше дълбок и неприятен.
- Ъ-ъ, да.
- Портите са затворени, но стражата не внимава… побързай.

Сергей погледа GSM-а си една две секунди и го хвърли на леглото. При нормални обстоятелства би хвърлил доста енергия в мислене какво по дяволите беше това или поне би изпсувал, за да отпусне парата, но всички тея тъпотии му бяха омръзнали до такава степен, че реши изобщо да не им обръща внимание. Пък и тоя дълбок глас, с това смахнато послание, бяха пълна безвкусица. В момента, в който думата ,,безвкусица” се оформи в главата му, Сергей получи прозрение. Върна се в стаята, взе GSM-а си и набра Митко.
- Ало.
- Абе Митак, стига с тея глупости бе, бате! Не усещаш ли, че съм достатъчно изнервен и без твоите… изтънчени бъзици.
- Изобщо не знам за к’во говориш - каза Митака видимо стараейки се да звучи невинен, което би се получило до някаква степен, ако не си личеше, че едвам сдържа смеха си. - Между другото, случайно научих, че стражата не внимава и искам да ти разкажа. Какво ше правиш за обяд?
Сергей не можеше да се сърди на Митака повече от 15 секунди и последният очевидно го знаеше (или изобщо не му пукаше).
- В Скай Сити съм.
- Екстра, ше се видиме в Уго-то в 12.

След един час, с раничка на гърба и шише айран в ръката, Сергей влезе в Скай Сити.

Митака седеше на една маса в дъното на заведението и махна на Сергей, когато го видя. Пред себе си имаше огромна чиния, в центъра на която, като оазис в пустинята, стоеше миниатюрна тортичка. До нея имаше чаша бира.
- Възхищавам се на умението ти да превърнеш съвсем невинни неща от менюто в кулинарно извращение - поздрави Сергей.
Митака внимателно отдели с вилицата си невидимо за невъоръженото око парче тортичка и го пъхна в устата си. Затвори очи за секунда, за да му се наслади и след това го поля с няколко големи глътки бира.
- Мерси.

Сервитьора дойде и Сергей си поръча голяма пица. Митко, който явно нямаше търпение да докладва, изгледа сервитьора, докато прецени, че се е отдалечил достатъчно, обърна се към Сергей и започна:
- Вчера се видях с Митака от форума. За съжаление излезе, че мацката не е говорила с него, както си мислехме ние.
Сергей предпочете да не му казва, че знае с кой си е говорила. От една страна нямаше смисъл, а от друга - колкото по-малко знае Митака - толкова по-добре за самия него.
- Та нямаше какво друго да направя, освен да си поклюкарствам с него. Той я знаел мацката, понеже учат в един факултет. Тя е от групата на Жорката, пък адаша нали понякога излиза с тях и…
Сергей седеше и слушаше като хипнотизиран. В продължение на няколко минути Митака говореше за някакви хора, които никога не е виждал, така сякаш е израснал с тях. Нищо чудно, че хората му разказваха всякакви неща - той се държеше и говореше така, сякаш всичко, което чува му е страшно интересно.
- Гейчо, тука ли си? Още малко, бате…
Колкото и да се опитваше, Сергей просто не можеше да проследи мисълта на Митака и пак се отнесе.
- …и му казах: ,,Абе аз яко се притеснявам за Сергейчо, понеже… абе нали го знаеш какъв е баща й на мацката?”
Изваден от транса по толкова брутален начин, Сергей не можа да се сдържи и удари с юмрук по масата.
- Абе бате, ти луд ли си?!

Реакцията на Митко беше мигновена - хвана се с едната ръка за масата, премести краката си в ляво, за да запази равновесие, наклони тялото си в дясно и успя да хване вилицата си точно преди да падне на земята. След това се надигна, хвърли обиден поглед на Сергей и продължи спокойно:
- Той ме попита какво имам предвид - какъв бил бащата на мацката? Аз се направих на супер учуден, че не знае и му казах, че така е по-добре и че не ми е работа да говоря за тея неща. Той, естествено, продължи да ме ръчка известно време, но не му казах нищо повече.
Митака спря да говори, за да извърши ритуала си с пастичката, а и за да даде време на приятеля си да осмисли казаното. Доста поуспокоеният Сергей се възхити на гениално простия подход на Митака към ситуацията. Той просто беше посадил любопитството в меката почва на Митко от форума и сега просто щеше да го изчака сам да събере необходимата им информация.
- Извинявай, бате - едвам промълви Сергей гледайки масата, но после повдигна поглед и добави с лека усмивка, - прекланям се пред гения ти.
- Има ли нужда да ти казвам, че си станал нервна развалина?

Двамата поговориха още малко, но по настояване на Митака смениха темата, тъй като според него Сергей щял да се побърка, ако си мисли само за тия щуротии. След това платиха сметката и Митака си тръгна. Сергей отиде в клуб Мания - време беше да свърши малко работа.

Сергей отвори вратата на Мания и веднага беше принуден да отстъпи крачка назад - консервираният в клуба шум връхлетя територията му и го ограби завинаги от душевен покой. След няколко секунди Сергей събра смелост и се гмурна в морето от… ами псувни, вулгаризми, подигравки, псувни и… псувни. За интернет клубовете е характерно, че вътре няма как да се чуе нещо позитивно. Според етикета в клубовете, ако demi4_pestnici убие [Backup]<0n7r4-<3p7!v3, е длъжен да сподели със света, че жертвата му е или 1) гей; 2) малко момиченце; 3) бот; 4) noob; 5) Всички изброени или 6) да прояви творчество. От своя страна, жертвата трябва да обяви публично, че 1) убиецът му е гей; 2) бащата на убиеца е гей; 3) имал е лаг (породен от хомосексуалността на убиеца му); 4) убиецът му е с хак и 5) убиецът му е гей.

Сергей се насочи към един от админите, който му беше приятел. Бяха се разбрали да му даде да си включи лаптопа в мрежата и да цъка от него.
- Здрасти - изкрещя Сергей.
Грозен хакер си ти, Григоре!
- Здрасти, Мастърчо, как е?
Лапай бе, Стас!
- Екстра. Къде ше ме настаниш?
Ха-ха-ха, виде ли бе?! Виде ли бе?! Гей!
- Ела ше ти покажа.
Boom headshot!

Админа заведе Сергей при един компютър, включи мрежов кабел в лаптопа и му направи настройките. Сергей докопа едни слушалки, усили ги колкото е възможно, пусна си last.fm и се захвана за работа.

Сергей разгледа набързо информацията, която му бяха предоставили на флашката. Трябваше да признае, че са му подбрали идеални клиенти - малки чуждестранни фирми, които водят кореспонденцията си на английски и досега са плащали добре за посредствено свършена работа. Беше получил информация за три такива фирми и се надяваше, че ще успее да влезе в диалог поне с една от тях до края на деня.

Първата му работа беше да анализира ситуацията на всеки от потенциалните клиенти и да му прати мейл, в който да се представи за Райли Хейл - програмист на свободна практика, да им разкаже надълго и нашироко колко е впечатлен от компанията им, да излъже, че с удоволствие ползва сайта им, да добави накрая, че е разбрал, че имат нужда от… конкретната услуга, от която имат нужда и да им предложи да разгледат кратък план на това как той би се справил с разработката.

Знаеше, че шансът да получи отговор в близките няколко часа e нищожен, затова се зае с подробен анализ на информацията за клиентите, за да може да изготви плановете, които току-що бе обещал.

Точно се беше съсредоточил върху един малко по-сложен проблем, когато масата пред него се разтресе и мощен шум надви неадекватния вой на Гуен Стефани в слушалките му.

Източникът на шума седеше на другия край на масата на Сергей. След като премина първоначалния шок, той видя, че съседът му, явно много ядосан, крещи на монитора си и блъска клавиатурата в масата. Нивото на шума в цялото клубче постепенно се снижи докато единственото, което се чуваше бяха нечленоразделните викове на получилия внезапен пристъп на амок юзър. Счита се за съвсем нормално в продължение на часове да крещиш на всички около себе си, когато си в гейм клуб. Също така не е необичайно някой да изяде шамарите, ако е заподозрян в хакерстване или просто вече е станал непоносим. Парадоксално е, но е съвсем необичайно някой да упражни вокален тормоз върху компютър или физически върху клавиатура. И всички крещящи, биещи се посетители на клубчето са склонни да стоят на страна от този, който го направи. Тези, които за разлика от Сергей нямаха място на първия ред, се надигаха на столовете, за да гледат шоуто. То продължи около две минути, след което охраната съвсем деликатно отстрани беснеещия.

След още две минути се чу първото ,,Гей!”, което послужи за сигнал на Сергей да се захване отново за работа.

До края на деня беше получил отговор и от трите фирми. Първата, по съвсем деликатен начин, го беше отрязала директно. Вторият e-mail беше по-интересен. Представителят на втората фирма се беше пошегувал с това, че Сергей е вторият, който им предлага подобна услуга днес - не знаел, че фирмата им е чак толкова известна. Все пак с удоволствие щял да прегледа планът му преди да вземе окончателно решение. От третата фирма директно поискаха да видят плана му.

Две от три не беше толкова зле за половин ден работа. Сергей веднага изпрати плановете на тези, които ги бяха поискали.  Нямаше да се откаже и от тези, които го бяха отрязали. Огромното предимство, което Сергей имаше пред конкурентите си беше, че той няма как да вземе парите на клиентите - не искаше никой да разбира, че той има нещо общо с цялата работа. Тъкмо заради това обявяваше приемливи цени (не прекалено ниски, за да не изглежда подозрителен), а когато трябваше да му платят, просто щеше да поиска парите на сметката на някоя благотворителна организация. Фирмата, която беше отказала услугите му получи e-mail, в който Сергей се извиняваше, че ги притеснява отново, обявяваше смешно ниска цена за услугите си и прилагаше планът, който така или иначе беше изработил за фирмата.

Към 8 часа Сергей излезе от Мания и тръгна към НДК, където имаше среща с Мимето.