Кой се страхува от лошите?

Няколко секунди след като Сергей и мацката се разделиха, от бара излязоха двама видимо почерпени господа. В момента, в който стъпиха на тротоара, където никой не ги гледаше, лицата им загубиха малоумно пияния си вид и се сковаха в ледено изражение тип ,,Ван Дам”. Двамата се огледаха, кимнаха един на друг и тръгнаха в различни посоки, една от които беше посоката на Сергей.

Сергей вървеше по Цар Освободител и едва се сдържаше да не заподскача щастливо. С помощта на верния си приятел - водката, беше забравил за всички грижи и единственото, което виждаше в главата си беше преливащата се от смях Мими. Вечерта беше просто перфектна. Беше особено щастлив, понеже беше сигурен, че мацката си е изкарала страшно добре. Той самият си беше изкарал страшно добре. Трябваше да признае, че дори да не си бяха казали нищо, а само я беше гледал два часа, пак щеше да си е изкарал яко, но така беше много по-сладко.

След няколко минути щастливо криволичене по булеварда Сергей стигна спирката на Орлов мост. Къде точно трябваше да е мечката? Нямаше нужда да се чуди дълго - видя я почти веднага. Но не защото малката статуя е особено забележима или пък е на видно място, по-скоро вниманието му беше привлечено от… пеенето на ездача й.

…леле мале до зори - станахме на маскари
Сашо, Мустафа, Асен и аз..

Ездачът бе вдигнал ръце към небето, сякаш за да подчертае съпричастността си към съдбата на героите от тази толкова романтична песен. В едната ръка държеше бутилка, която бързо можеше да се превърне в негърски нож и Сергей прецени, че ще е по-умно да не се приближава много. И все пак трябваше да го разкара от там. Пъргавият му ум веднага състави план.
- Мустафа е пеерас! - изкрещя Сергей.

След няколко секунди объркване ездачът се обърна и полетя като албанска ракета към Сергей, който вече напредваше в обратната посока.

Планът беше да привлече ездача далеч от мечката. След това, описвайки широк кръг около градинката да пристигне при мечката с една-две минути преднина, което няма да е много трудно, тъй като преследвачът му явно е доста пиян. И планът почти нямаше грешка. Нямаше да има никаква грешка, ако самият Сергей беше по-малко пиян от съперника си. Ездачът беше заложил на не особено бърз, но равномерен криволичещ ход, който погледнат от далеч приличаше на хода на трикрак паяк с артрит. Сергей от своя страна, страдаше от заблудата, че може да тича също толкова добре, колкото когато е трезвен. Бързината, с която се движеше наистина му осигуряваше известна преднина, която обаче губеше всеки път, когато да речем, се сблъска с някой билборд.

След пет минути Сергей беше при статуята. От преследвача му нямаше и следа. Сергей отиде при мечката, проследи погледа й и се зае да търси флашката. Листата на дърветата падаха почти до земята и затрудняваха придвижването около тях, освен това Сергей трябваше да ги отмества, ако искаше да види нещо на земята. След близо минута безрезултатно търсене Сергей чу неравномерни стъпки зад себе си. Чу се шум силно наподобяващ този от чупене на стъкло, последван от думите:
- Е се’а ти…

Сергей не чу останалата част от изречението, тъй като още при чупенето на бутилката беше започнал втората обиколка. Ездачът не се предаваше - Сергей го виждаше всеки път, когато се обърнеше да провери. Двамата отново тръгнаха около градинката използвайки всичко по пътя си, за да се придържат прави.

Победител във втория кръг на олимпиадата за инвалиди отново беше Сергей, който веднага се захвана с търсенето на медала си. На всеки няколко секунди се оглеждаше през рамо, но следа от преследвача му нямаше. След няколко минути напипа нещо гладко точно зад едно от дърветата. Сергей взе найлончето и го разгърна - в него имаше сива флашка с надпис Ironkey и лого във формата на ключ.

Прибра флашката в джоба си и се изправи. И тогава усети, че зад него има някой. Умното решение би било да тръгне да бяга на момента, но за щастие Сергей нямаше необходимото присъствие на духа и се обърна бавно. Ако беше побегнал, сега вероятно щеше да лежи в локва кръв със стърчащо от гърба си гърло на бутилка. Ездачът на мечката стоеше пред него с вдигната ръка, в която блестяха остриетата на гето ножа. Сергей само стоеше.

Никой от двамата не помръдваше. Нападателят беше готов да му направи безплатна пълна промяна и Сергей беше сигурен, че вече е забравил защо. Така де, щеше да бъде сигурен, ако умът му не беше постъпил като персонала на атомна централа, който предусетил аварията, си е тръгнал от работа по-рано. Изоставената централа се беше втренчила в очите на аварията, чийто поглед показваше, че по-голямата част от нейния персонал също вече не е там. И тогава, сякаш на забавен каданс, Сергей видя как погледа на нападателя се премести някъде покрай ухото му. Зениците му се разшириха, изражението му се промени коренно и ножът падна от ръката му. Доскорошният ездач направи една-две крачки назад, обърна се и побягна.

Сергей реши засега да не се обръща. Пияният тип, който беше готов да го изкорми без да му мигне окото, само защото беше обидил лирическия герой от песента му, беше избягал от нещо, което беше видял зад Сергей. Безпощадно логичният ум на младия програмист стигна до извода, че това, което е зад него трябва да е още по-страшно. И все пак, какъв избор имаше? Обърна се съвсем бавно и видя… пейзажа, който беше лишен от присъствието на каквито и да е страшни неща. Сергей хвърли един поглед на всички страни и взе първото си добро решение за вечерта - Изпълни Завидно Чевръста Евакуация на Зоната на Неприятелска Активност (накратко ИЗЧЕЗНА).