Кой се страхува от лошите?

Срещата беше на фонтана пред президентството. Когато пристигна, мацката още я нямаше и Сергей се захвана да играе една от любимите си игри за убиване на времето - зяпане на готините минувачки. Беше се загледал с особен интерес в една такава персона, когато чу глас, който накара коленете му да омекнат.
- Готина е, но е заета.
Сергей се обърна и видя мацката, която щеше да изглежда много засегната от поведението му, ако можеше да си сдържи усмивката. Това беше втората най-готина гледка, която Сергей някога е виждал. Най-готината беше, когато му се усмихна пред Цум. На трето място беше…
- Няма как да знаеш. - отговори Сергей и отвърна на усмивката. ,,Как така винаги знаят? Няк’ъв женски код ли има, дето само те го разбират?”
- Хайде - подкани го мацката. - Отиваме да пийнем по едно.

Мацката го заведе в Cargo, където седнаха на една сравнително изолирана масичка.
- Добър вечер, какво да бъде?
- Една голяма Finlandia и сок от касис.
- Аз бих желала едно-две-три-… мартинита с малко повече зелени маслини и лайм в чинийка. - Мария се ухили на сервитьорката и добави - Лед не искам.
Сервитьорката, която изглежда се познаваше с Мимето, щедро раздаде усмивката си и тръгна към бара.
Мария се огледа и когато се увери, че няма никой, който може да ги чуе каза:
- Първо трябва да ти кажа откъде да вземеш пресните файлове.

,,Направо на въпроса”, Сергей беше разочарован, ,,Едно ‘как си’ поне да имаше…”
- Информацията е на някаква защитена флашка. Митко смята, че е невъзможно да се отвори, ако не знаеш паролата.
- Еха, откъде мога да си намеря и аз такава? - Сергей се опита да прозвучи така, сякаш за първи път чува за подобно нещо. Чудеше се откъде са я набарали. Ако действително се окажеше, че въпросната флашка е Ironkey, Сергей щеше за първи път да е впечатлен от двамата.
- Явно е много трудно. Имаме само две, така че всеки ден, когато взимаш новата ще трябва да оставяш старата на нейното място. Трябва да измислим място, покрай което минаваш често, за да можеш да ги взимаш без да привличаш внимание. Днес сме ти я сложили на Орлов мост, за да ти е на път, когато се прибираш.
- Къде точно?
- Зад спирката, където слизаш от 604, когато идваш от Дружба, има една малка каменна статуя на мечка. Няколко метра пред нея има дърво - точно в посоката, в която гледа мечката. Флашката е точно под него. Увита е в тъмно сиво найлонче, за да не се вижда.
- И за да я предпазва, ако някой си свърши работата върху нея - допълни Сергей и се изсмя.
- Тя май по принцип е водоустойчива - каза Мимето през смях. - Ето ти паролата.
Мацката подаде на Сергей едно листче, на което пишеше ,,q!<4z!m!7p0-1y6u6″.
- ,,Яицазимитпо лъгуг” - прочете Сергей. - Защо го ползвате винаги за парола?

- Митко каза, че фразата в момента е много популярна и непрекъснато лети насам-натам из интернет - щяло да бъде добро прикритие, тъй като тези, които следят информацията използват филтри. Когато едно и също нещо се повтаря толкова често, шанса да му се обърне внимание е малък.
- Има смисъл - съгласи се Сергей и един друг въпрос, изникна в главата му - Защо бяха кодовете? Защо просто не ми остави телефона си? А сигурно не е било и трудно да ми намериш телефона и ти да ми звъннеш.
Мацката се поколеба.
- Последната капка за мен беше, когато баща ми и хората му спряха да използват телефоните си. Опасяваха се, че това което правят рано или късно ще привлече вниманието на… властите. Не знам какви власти, не смятам, че и те знаят - в най-добрия вариант няма и да разберем. Но е много вероятно те да могат да следят телефоните, а е много лесно да се изпуснеш по телефона, колкото и да внимаваш.

Ето ги пак фантасмагориите. Сергей точно започваше да свиква с мисълта, че някой може да следи интернета в България (още се чудеше защо само тук) и мацката го вкара в нов филм. Цялата работа явно е някакъв сложен и откачен ташак, който някой си прави с него. След малко няк’ви смеещи се хора щяха да изскочат от всички страни и някой щеше през смях да му покаже къде са скрили камерите. После щяха да седнат и подробно да му обяснят каква е била схемата и колко е бил наивен.

След известно време Сергей се успокои. Няма как да някой да набара информацията за клиентите му - явно има някаква истина в цялата история. Но, поне засега, Сергей отказваше да повярва, че е замесено ЦРУ. За момента, любопитството надделяваше над раздразнението.
- Щом така внимателно си ме подбрала, защо не се увери, че ще ти разбера съобщението - шансът да се справя с кода беше доста малък.

- Как да е бил малък? Жоро каза, че ти е обяснил всичко.
Сергей повдигна вежди.
- Жоро?
- Момчето от твоята компания, с което говорих вечерта, когато танцувахме. Той трябваше да ти обясни как да разчетеш кода.
Учудване беше изписано по лицето и на двамата.
- Жоро ми каза, че не само ти е обяснил всичко, но и ти го е записал на GSM-а, понеже сметнал, че си прекалено пиян, за да го запомниш.
Без да казва нищо Сергей извади GSM-а от джоба си. След малко ровене откри подробни инструкции за разгадаване на код. Сергей отдавна беше свикнал с мисълта, че не помни почти нищо от онази вечер, но май беше пропуснал да спомене пред Мимето. Жоро беше един от пичовете от форума, с които бяха излезли с Митака. Опита се да се сети какво си е говорил с Жорката, но стигна само до ,,Наздраве!”.
- Не, сори, не си спомням.
- Как тогава разбра къде да дойдеш?
Сергей й разказа.

Когато Сергей свърши с разказа мацката изглеждаше едновременно изумена, че е възможно сам да е намерил сайта и да го е разшифровал, впечатлена, че е успял да го направи и леко шокирана, че планът й не се е провалил само благодарение на чист късмет.
- Само не разбирам защо трябваше да се правят всички тея щуротии. Защо просто не дойде при мен да ми кажеш?
- Трябваше запознанството ни да изглежда непринудено, а онази вечер беше перфектна за това. Хората на баща ми няма да те тормозят, ако си мислят, че излизам с теб. Но нямаше как да говорим тогава… не знам как е възможно човек да изпие толкова - мацката се усмихна и добави - и после да танцува толкова добре.
Ушите на Сергей пламнаха.
- Май засега нямам повече въпроси - само устата взе участие в усмивката на Сергей и той отпи от водката, за да прикрие смущението си.
- Това е по работа. Сега бих искала да науча малко повече за Сергей Огнянов - мацката се усмихна и отпи от мартинито, като през цялото време го гледаше игриво над ръба на чашата.

Сергей беше наясно, че мацката флиртува с него, само защото има нужда от помощта му. Тя самата каза, че първата им среща, която Сергей беше сметнал за съвсем спонтанна, е била внимателно организирана. Беше го въвлякла в цялата работа правейки се, че си пада по него и той не беше склонен да й прости за това.

И ето, че сега продължаваше, което беше още по-неприятно, защото така го караше да се чувства използван. Но в същото време му даваше и надежда. А надеждата е това, което движи всеки от нас. Отговорът на въпроса ,,Защо сме тук?” е ,,Не знаем, но се надяваме да си струва”. Надеждата е това, което ни кара да изгледаме мача до края, въпреки че отборът ни губи с три на един, заради нея ставаме сутрин и с нея заспиваме вечер. Заради надеждата Сергей се беше обръснал и беше излял един камион парфюм върху себе си. Щеше да играе до края, все пак - какво губи?

Двамата подхванаха разговор, който в началото се въртеше около работата на Сергей и неволите на мацката покрай баща й, но скоро се отнесоха на съвсем несвързани теми. Оказа се невероятно лесно да си говориш за всичко с някой, с когото скоро си се запознал, когато заедно сте преживели нещо, което кара дребните неща да изглеждат маловажни. Питиетата идваха едно след друго и скоро двамата се преливаха от смях и замеряха с фъстъци един подозрителен тип, когото подозираха в шпионаж.

След като сервитьорката деликатно ги изведе от заведението, мацката целуна Сергей по бузата, каза му да внимава (точните думи бяха ,,И да фнимааш”), махна му и се качи в таксито, което чакаше точно пред тях. Сергей тръгна към Орлов мост.