Кой се страхува от лошите?

Сергей се събуди. Обичаше ги тия сънища, дето като се събудиш си щастлив, понеже не са истина. Някой път му се искаше изобщо да не заспива. Надигна се и отиде в кухнята на новия си апартамент, където се надяваше да е останал айран. Точно минаваше покрай масата, когато нещо жълтеникаво хвана погледа му. Беше някаква бележчица. Отвори я.

Сергей хвърли листчето на масата. Отвори хладилника. Цялото му съдържание бяха батерии за mp3-то и полупразна бутилка водка. Сергей я надигна и я приведе в състояние ,,съвсем празна”.

Бяха се разбрали да се видят в сряда. Така Сергей имаше един свободен ден, за да вкара своите неща в ред. ,,Ден за размисъл”, помисли си, докато разглеждаше празната бутилка с маниакално любопитство. Бяха му казали да не казва на никого. Той да не е малоумен? Естествено, че няма да казва. Взе GSM-а си и избра номера на Myth.
- Ало, Митак, какво ше правиш за обяд?

- … и ми казаха да не казвам на никого.
- Ти да не си идиот - включи се Митака, който досега предимно беше слушал разказа на Сергей, - много ясно, че няма да казваш.
Сергей сряза кебапчето си на две неравни части и лапна по-голямата.
- Някои неща не са ми съвсем ясни - започна Митака делово. - Ти нали само с афилиейт се занимаваше, пък казваш, че на тея клиенти ‘сяк’ви услуги си им предлагал.
- Тея… - Сергей преглътна кебапчето, - си бяха мойта малка тайна. Не съм казвал на никого за тях… Преди около две години започнах да пращам агресивни мейли на всякакви малки скандинавски фирми и предлагах услугите си. Няколко месеца нямаше резултат, но един ден получих мейл от Харалд Братбак. Написах му едно-две неща, остана много доволен. Той ме е препоръчал на друг и така станаха петима. Повечето пари ми идват… идваха от тях.
- Харалд Братбак… - Митака несъзнателно се намести така в стола си, че гърбът му да е защитен от облегалката, - тоя не беше ли футболист?
- Изобщо не го знам.
- И сега какво? Ще се опиташ да си ги върнеш?
- Не, лошите веднага ще се усетят, че имам нещо общо. Ще им нападам новите, така решихме.
- Значи ще се включиш на страната на мацката?
- Не.

Тази сутрин Сергей беше направил сериозна грешка. Една от тези грешки, които лесно се допускат и които всеки от нас е правил. Беше се напил. Беше силно потиснат и не му трябваше много, за да се отдаде на изкушението и да замени всички гадни мисли, които се въртяха в главата му за блажената липса на функциониращо съзнание, породена от внасянето на премерена доза алкохол в кръвта.

Беше прекрасно да не можеш да мислиш. Така се чувстваше сутринта, когато просто седеше на стола в кухнята и се оглеждаше, без да се интересува от нещо конкретно. Сякаш тогава, за първи път виждаше красивата гледка от кухненския си прозорец (отсрещния блок) и за първи път обръщаше внимание на малките неща около себе си (които събираха трохите от пода и ги пренасяха под хладилника).

Но блаженството не беше продължило дълго. Сега Сергей бе изпаднал в онова състояние, което идва, когато вече не си пиян, но не си и трезвен. Състоянието, при което съзнанието допуска всички гадни мисли в себе си, но няма сили да се бори с тях. Няма сили, за да извика надеждата, която ни е толкова необходима, за да продължим, когато илюзиите ни са били разбити. А Сергей действително се чувстваше така, сякаш целият му свят се е сринал. Лошите не просто му бяха отнели няколко клиенти, бяха му отнели начина на живот, с който толкова много се гордееше. И за капак излезе, че мацката, по която си позволи да хлътне толкова много и която можеше да е толкова сполучлива утеха в този момент, не го е сваляла, понеже си пада по него, а защото иска нещо от него. Беше ядосан на всички и… ами да, искаше да си платят, съвсем нормално е.

- Не бате, ше се включа на моя страна.

- Какъв е плана? Ще оспамиш нета с информацията, която ти дадат?
- Не. Мимето смята, че така ще стане страшно за лошите. Според мене тя нищо не разбира. Аз мисля, че само ще се покрият и ще станат още по-внимателни. Няма смисъл и да се ходи в полицията или при няк’ви там власти, те само ще ми отровят живота.
- Виждам, че си обмислил ситуацията… - започна Митака.
- Бате, само това съм правил от снощи насам - прекъсна го Сергей.
- …и затова ще те питам направо… за втори път… Какъв е плана?
- Планът е да събера колкото мога повече информация, да разбера кои точно са лошите и да направя така, че всеки, който е бил прецакан от тях, да получи всичко това в приятно опакован пакет. Нека жертвите им да решат как точно да ги накажат.
- Ех колко поетично! Романтик си ми ти, Серьожа! Сигурен съм, че ще бъде проявена доста изобретателност - хората са самата креативност, когато става дума за отмъщение. Мислиш ли, обаче, че мацката ще ти каже кой точно е баща й?
- Не, за тая част ще имам нужда от помощ.
- Хмм, - Митака погледна към безкрая и почеша брадичката си театрално - къде да намерим помощ?
- Не ми се иска да те забърквам, бате.
- Напротив - Митака се ухили - ако не искаше да ме забъркваш, нямаше да ми казваш нищо.
Сергей не отговори.
- Имам грижата да разбера кой е лошият чичко, даже вече имам план. Колко време мислиш, че ще ти отнеме да събереш повечко доказателствен материал?
- Не знам, предполагам доста. Мимето и оня дребосък може нищо да не разбират, но са внимателни. Сигурно ще ми дават на ден по лъжичка.
- Кога имаш среща?
- Не знам, днес ше ходя да си купя един World of Warcraft. Нали ти казах, че само там можеме да си контактуваме.
Митака сбърчи вежди.
- Чакай бе, на мен ми се обади на GSM-а, на тях ‘що не може?

Сергей също се намръщи.
- Да не си мислят, че лошите могат да подслушват и GSM-и?
- Не, бате, не смятам, че са чак толкова зле… - Сергей се взря в празната си чиния така, сякаш чакаше мазнината от кебапчетата да му предскаже бъдещето - А и като се замисля… - започна след няколко секунди - нямаше ли да е хиляда пъти по-лесно мацката да ми остави телефона си, вместо ‘сички тея кодове?
- Да, а и нали каза, че те била подбрала. Явно е била доста сигурна в способностите ти, щом е разчитала сам да намериш оня сайт и да разгадаеш кода. Нещо не ми се връзва.
- Няма к’во да се чудиме, ше я питам като се видиме утре.
- Добре, а през това време с теб как ще си комуникираме?
- GSM, ако някой може да ги подслушва, аз се предавам! - каза Сергей и най-накрая се усмихна. - Но само ще си уговаряме срещи по телефона.
- Ха-ха, нали Айнщайн беше казал, че не знае с какви оръжия ще се води третата световна, но четвъртата със сигурност ще е с пръчки и камъни… Ето, че нашата интернет война ще се води без компютри и телефони - Митака изглеждаше така, сякаш това го правеше страшно щастлив. - Върнаха ни в Средновековието.
- В такъв случай, отивам да си намеря алебардата.
- ‘Айде, аз ще проуча лошия чичко.

Сергей вървеше към НДК, където се надяваше да се сдобие с копие на Wow и обмисляше досегашните и следващите си ходове. Имаше ли нужда да намесва Митака? Не - ни най-малко. Сергей беше напълно способен да се справи сам със ситуацията. Просто трябваше да говори с някого, да сподели. А и знаеше, че непрекъснато ще изпитва нужда да говори за цялата работа. За това наистина нямаше никой по-подходящ от Митака, който се отнасяше към всяка ситуация с това ободряващо, наивно пренебрежение, с което, според Сергей, приятелят му рано или късно щеше да си навлече белята. Именно то, обаче, повлия изключително благотворно на Сергей, който се беше отпуснал значително след разговора им и вече не взимаше нещата чак толкова насериозно.

Сега, когато заедно с последните следи от алкохола го беше напуснало и ужасното настроение, Сергей си зададе въпроса: наистина ли иска да се захваща с цялата работа? И съвсем изненадващо за него, отговорът беше ,,да”. Не защото искаше да си отмъщава, или пък да се прави на мъж - просто отказваше да живее в свят, в който не можеш да си изкарваш прехраната по начина, по който искаш. А в света на Сергей, това, което всеки иска, е да си продава услугите по интернет.

Какъв щеше да е следващият му ход? Да се оборудва. Лошите действително ги бяха върнали в Средновековието…

Сергей влезе в магазина за игри в подлеза на НДК.
- Здрасти, имате ли World of Warcraft?

След двайсет минути, крайно изнервен, Сергей излезе с пликче в ръка. По някакъв начин беше олекнал с 90 кинта за игра, която беше проверил, че струва 30. Мацката в магазина му беше обяснила защо е така, но Сергей отказваше да приеме тази несправедливост.

Прибра се в Дружба след един час ръгане из рейсовете. Реши, че няма да се бори с никакви конспирации преди да се е изкъпал. Влезе в банята и пусна душа, който издаде странен звук, разтресе се леко и се разпадна. Главата на душа изхвърча право срещу тази на Сергей, който се наведе, за да я избегне. Докато лежеше на пода на банята и се опитваше да успокои дишането си Сергей видя нещо. Беше тайнствена червеникава бележка. Отвори я.

,,Евалата, съвсем откачих”, помисли си Сергей, докато изхвърляше етикета от тоалетна хартия, който беше взел за поредното послание от пишман контра-конспираторите.

Поне за момента, Сергей се отказа от душа. Реши, че съдбата му изпраща знак, че конспирациите не могат да чакат и се зае с въоръжаването си. Първо му трябваше някакъв лаптоп. Трябваше да е малък и удобен за разнасяне и определено трябваше да е втора ръка - един нов лаптоп не заслужаваше нещата, които можеха да му се случат, докато собственикът му бяга от лошите.

Сергей седна на компютъра си и се логна в любимия си форум. Влезе в секцията купува-продава и започна да разглежда темите. След няколко минути намери една, която изглеждаше подходяща. Авторът бе поискал 1100 лв. за модел на HP и моментално беше получил няколко отговора в темата си, пуснати от опитни форумни хищници, които го бяха принудили да свали цената до 800 лв. ,,Много бързо си се дал, пич.” помисли си Сергей, докато въвеждаше ICQ номера на автора в своята програма. За негов късмет mitio_hishtnika беше онлайн.

Авторът не отговори веднага - това беше сигурен знак, че ще се съгласи.

Сергей и Хищника си уговориха среща в 8 часа вечерта. Оставаше да намери само още едно нещо в интернет. Не се сещаше къде точно го е виждал и се наложи да потърси известно време. След няколко минути го намери. Да, щеше да свърши прекрасна работа…

Ironkey беше четири гигабайтов, самоунищожаващ се USB Flash Memory Drive използван от военните в Афганистан. Флашката се самоунищожава след десетия неуспешен опит да се въведе паролата или при опит да бъде разглобена, защитена е от сканиране с електронен микроскоп, водоустойчива, кодирана с нещо 256 битово, което звучи много впечатляващо. ,,Противотанкова защита, защита от плака, котлен камък и уроки… идеална е”, Сергей беше ухилен като малко дете, което е открило подарък под формата на колело два дни преди Коледа. След няколко секунди се чувстваше като същото дете, което отваряйки подаръка е установило, че колелото е розово - имаше забрана за износ на Ironkey от Щатите и всички отказваха да го доставят в Европа.

Силно разочарован, Сергей отвори нов прозорец в браузъра и въведе ,,душ глави” в google.bg. Един от сайтовете, които се появиха на първа страница, се казваше Яицазимитпо лъгуг и това моментално привлече вниманието му. Зареди го. Беше публикация в блог, в която се разказваше за някакъв тип, който търси душ глави в google. ,,Ебаси психарията”, посмисли си Сергей и веднага затвори сайта. Останалите няколко часа прекара в ъпдейтване на сайтовете си и в разговори с приятели, които работеха в интернет клубове.

В 19:45 Сергей тръгна към Плиска, където имаше среща с Митьо Хищника. Телевизорът му остана включен и ако се беше забавил още няколко секунди Сергей щеше да чуе новина, която би го накарала да се почувства много зле…

“Вече 24 часа България е в центъра на международен дипломатически скандал, след като стана ясно, че един от задържаните вчера в мелето на Цариградско шосе е азиатски дипломат, ползващ се с имунитет. Културното аташе на кирибатския посланик в България (и трети братовчед на президента на Кирибати - Аноте Тонг) Въкат Амян е пътувал инкогнито по Цариградско шосе, за да избегне медиите. Колата му се оказала в епицентъра на събитията и той бил задържан от полицията. Часове след като света научи за скандала, китайският външен министър обвини българските власти в умишлен опит за повишаване на напрежението в Микронезия.”

В 9 часа Сергей се прибра с лаптоп и раничка, глава за душ в найлоново пликче и пържен ориз с пилешко в пластмасова кофичка трета ръка. Седна пред компютъра и започна инсталацията на World of Warcraft. След това си създаде акаунт и се опита да се логне в играта. Получи съобщение, че за да може да играе ще трябва да свали ъпдейт. Според програмата това щеше да отнеме приблизително… 8 дни и 14 часа. ,,Ше го пребия тоя малкия!”

Сергей прекара следващия час в пътуване към едно интернет клубче, разговор с дребосъка в Wow и пътуване обратно до Дружба. Митко успя за пореден път да предизвика гнева на Сергей, след като го накара да изчака да си доиграе, преди да говори с него. За капак, някакъв тип, който седеше на съседния компютър и който, според Сергей, беше прекалено стар, за да се занимава с игрички, започна да му говори за World of Warcraft. Човекът обясняваше за герои, оръжия, босове, готвене и събиране на билки, вдигане на левели и… цялата информация минаваше транзит през главата на Сергей, която бе изпълнена единствено с въпроса ,,Тоя реален ли е бе бате?”

По някое време дребосъкът му обърна внимание и Сергей уговори срещата за следващата вечер. Митко му каза да внимава, не за нещо конкретно - просто ей така. Сергей му каза, че иска да го пребие.