Кой се страхува от лошите?

В 22:10 една кола паркира на невзрачната, измокрена от дъжда уличка пред малък жилищен блок. Трима души слязоха мълчаливо и се насочиха към един от входовете. Апартаментът беше на последния етаж. Шофьорът отключи вратата и тримата влязоха вътре. Веднага си личеше, че в апартамента не се живее. Цялото обзавеждане се състоеше от едно телевизорче и един дунапрен на пода. Е, в ъгъла имаше и един компютър. Изглеждаше съвсем обикновен, но тренираното око на Сергей веднага го определи като страшно мощна машина.

Телевизорът беше оставен включен. Съвсем тихо се чуваше сериозният глас на новинарката:
,,…драмата, развила се днес на булевард Цариградско Шосе. Според очевидци, всичко започнало, когато от автобус, спрял в лявата лента, излезли голям брой пътници. Хората се разпръснали между движещите се коли, което причинило няколко леки инцидента. В опита си да избегнат сблъсък с пешеходци, два леки автомобила се ударили един в друг. Това поставило началото на масов бой между голяма част от хората на платното и шофьорите. Тежко ранени няма, но повече от двадесет души бяха задържани от полицията, а столицата остана парализирана повече от 5 часа. От МВР отказаха да коментират инцидента, а кметът на столицата каза, че ще бъдат взети строги мерки срещу всички участници в инцидента…”

За щастие, Сергей не обърна никакво внимание на телевизора, иначе би се почувствал доста кофти.

Мария първа наруши мълчанието:
- Това е Митко, - посочи с поглед шофьора, който кимна на Сергей, - Той знае ти кой си.
Митко и мацката се приближиха до компютъра. Сергей вървеше към тях, когато нещо мокро го ковна по главата. Погледна нагоре. Двамата проследиха погледа му.
- Таванът е омагьосан - каза намусено Митко - като небето навън е…
Сергей се избърса и застана зад Митко, който седеше пред компютъра.
- Предполагам, че сега ще видя това, което имаш да ми показваш? - Това бяха първите думи на Сергей от близо половин час, личеше си, че не е на кеф. Настроението му се беше влошило значително докато пътуваха. Адреналинът го беше напуснал и сега беше ядосан на всички.
- Да. - каза мацката и кимна на Митко.
Той цъкна няколко пъти и отвори някакъв файл. След това стана от компютъра и кимна на Сергей, който зае мястото му.
- Прочети го, после ще говорим.
Сергей прегледа набързо информацията на монитора. Чак сега осъзна колко сериозно е положението…

Сергей чете мълчаливо няколко минути. Пред него бяха пет досиета - цялата му кореспонденция от първи август насам с норвежците Харалд Братбак, Бент Скамелсруд, Ян Сьоренсен, Тронд Хенриксен и Од Иверсен. Петимата му най-големи клиенти. Петимата клиенти, за които не беше казвал на никого.

Той самият не знаеше какво беше очаквал да види. Мацката все пак му беше казала, че ще му покаже нещо свързано с тях. Но нямаше как да очаква това. Беше време да поиска обяснение. Завъртя се на стола и погледна мацката.
- Сигурно искаш да знаеш откъде имаме всичко това? - попита Митко.
- Не, бате! Щях да питам откъде си си свалил якия фон и дали тавана на кенефа също е омагьосан!
Митко отстъпи назад уплашено. Сергей го погледа лошо още няколко секунди, след което се отпусна в стола, от който почти беше изскочил.
- Да, бих желал да разбера. Ако е удобно, естествено. - каза Сергей със силно преувеличена учтивост.
- Простото обяснение е, че са те хакнали. Но нещата не са толкова прости…

- Има една организация, която е способна да следи почти всеки компютър в страната. - продължи Митко.
- Как?
- Не сме сигурни. Имам само предположения. Знам със сигурност, че не могат да гледат всичко. Обаче хващат имейли, чат и почти всичко, което използваш в Уиндоус средата.
- Абе пич, ти имаш ли представа колко пъти е кодиран един имейл? Т’ва дето опъваш една супер-машина и си разкодираш на воля само по филмите го има. Невъзможно е да разкодираш имейл. Няма как да стане.

Митко и мацката погледнаха монитора зад Сергей. Той се поколеба. ,,Невъзможно е, ама седя тука и гледам как една мацка и един дребосък ми показват ‘сичките ми мейли.”
- Не мисля, че имат нужда да ги разкодират. - каза Митко спокойно - Засякохме много файлове, дори цели бази от данни, които според мен са били записани локално - изобщо не са изпращани по нета. По-скоро са намерили начин да ти проникват в компютъра.
- Много ми е интересно, как така ги засичате тия работи.
Двамата пак погледнаха компютъра. Този път мацката се обади:
- Това е един от техните компютри. Цялата информация, която минава през базата им идва на него.
- Страшно удобно, откъде мога да се снабдя и аз с една такава машинка?
Мацката сведе глава. Изглеждаше страшно разочарована. Тонът на Сергей омекна и той започна бавно:
- Виж, последния месец загубих страшно ценни клиенти. Само аз си знам колко печелех от тях… така де, аз, вие двамата и кой знае колко още хора. Единственото хубаво нещо, което ми се случи тоя месец, беше една много готина мацка, с която имах среща днес. Пък сега излиза, че само е искала да ми покаже, че са ме наиграли.
- Мислех, че би искал да знаеш…
- Искам. Но ако можех да избирам, бих предпочел да се бяха развили по друг начин събитията.
Няколко секунди никой не проговори, но Сергей с радост видя, че изражението на мацката леко се промени.
- Сега ми е интересно следното. Защо тея играчи, които могат да хакнат целия свят, се занимават с клиентите на няк’ъв случаен тип, като мене?

- Ти сам каза, че клиентите ти са ценни.
- Не е толкова просто. Аз съм работил с някои от тях повече от година. Понякога дори съм наемал други хора, да ми помагат с неща, от които не разбирам. Аз познавам самите клиенти, познавам нуждите им и им предлагам всякакви услуги. Твойте хора трябва да са невъзможно гъвкави, за да се нагодят така, че да спечелят от тези клиенти.
- Кога съм казала, че организацията се занимава с привличане на клиенти? Те продават информация.
- Не си представям кой ще си купи информация точно под тази форма.
Мацката повдигна вежди.
- Искаш да кажеш, че ти самия не би платил доста пари за клиент като тези, които си имал?
Сергей не отговори.
- Нали си чувал за правилото 80/20? Двайсет процента от усилието води до осемдесет процента от резултата - двайсет процента от клиентите носят осемдесет процента от печалбата и така нататък. Фирмите привличат клиенти чрез разни маркетинг кампании, но те им осигуряват качеството на клиентите, поне не толкова сигурно, колкото тази организация. Има много фирми, които добре разбират стойността на някои клиенти и са склонни да платят подобаващо, за да ги привлекат.
- Тази организация има ли си име?
- Не. За какво им е?
- Тогава ще им викам ,,лошите”, ако нямаш нищо против. ,,Организация” не звучи готино.
- Предпочитам да не ги наричаш така. - каза леко намусено мацката.
- Защо?

Мария се поколеба. Два пъти отвори уста, за да отговори, но се отказа. Сергей не опита да я насърчи. Накрая мацката пое дъх и каза:
- Човекът, който ръководи организацията, е баща ми.
Сергей не успя да прикрие учудването си.
- Това е неговият компютър - добави Мария, най-вече, за да запълни тишината.
Умът на Сергей влезе в обороти и той започна да оценява ситуацията. ,,Така-а, трябва много да внимавам, да не излезе накрая, че аз съм лошия… Значи шефът на лошите й е баща, това обяснява защо само я следят без да я тормозят. Мен ако ме пипнат ше ме направят на попара…”
- Мисля, че е време да ми кажеш защо ме доведе. - каза Сергей внимателно.
- Виж, и на мен не ми харесва какво правят. Искам да бъдат спрени и точно затова те доведох.
Един тон въпроси нахлуха в главата на Сергей. Изтегли един на случаен принцип:
- И защо точно искаш да прецакаш баща си?

- Искам цялата схема да спре. Те не са лоши… но без да се усетят станаха престъпници. В началото, когато още нямаха опит, не се ориентираха много добре и успяха да си създадат някои врагове. Започнаха да наемат охрана. В един момент вкъщи се разхождаха разни криминални типове… да ни пазят. Баща ми се поучи от грешките си в началото и запази цялата схема в тайна от всички, които бяха привлечени, но според мен е въпрос на време цялата работа да излезе извън негов контрол.

Мария спря да говори и Сергей усети, че от него се очаква да се включи активно в разговора.
- Какъв е плана и как се вписвам аз в него?
- Искам да ги саботираме. Но е важно никой да не пострада от това. Имаме достъп до цялата им информация. - мацката се обърна към компютъра - Митко предполага, че трудно ще променят системата си така, че да забранят достъпа до всички данни от този компютър, но е въпрос на време да го направят.
- Защо да е трудно?
- Чич… - Митко се спря по средата на думата, - бащата на Мария се е погрижил системата да бъде проектирана така, че да има пълен контрол над нея. Смятам, че дълбоко в нея е заложено да позволява достъпа от този компютър. Предполагам повечето от тези, които работят в организацията изобщо не подозират за това.
- Освен това, - включи се мацката, - май са решили, че ще е по-лесно да си намерят компютъра и да си го приберат. Затова следят всяка моя крачка и затова беше толкова трудно да стигнем до тук.
- Имате късмет, че се свързахте точно с мен. - каза Сергей и се усмихна заговорнически - Веднага ще ви кажа как ще оправиме работата.

Двамата го гледаха втренчено. Сергей нарочно направи по-дълга пауза, за да подсили ефекта от думите си.
- Давайте ми информацията, така ще оспамя нета с нея, че след две седмици ‘секи ще знае кой е Харалд Братбак. Няма по-добър начин да обезцениш информацията, от това да я направиш широко достъпна - добави Сергей доволно.
Реакцията на мацката и дребосъка накара усмивката му да си събере багажа и да емигрира в Мексико. И двамата изглеждаха силно разочаровани.
- Не искам да се вдига шум, - започна бавно мацката, - такова мащабно изтичане на информация ще предизвика разследвания, ще се намесят разни власти… няма как да свърши добре.
,,Кражба на информация, не изтичане” поправи я на ум Сергей, но прецени, че не е разумно да се заяжда точно в този момент.
- Добре, вашият план какъв е? - беше сигурен, че няма да получи ясен отговор.
- Искам да ги саботираме - каза мацката твърдо. - Ние получаваме информацията преди организацията да я продаде. Искам ние също да нападнем потенциалните клиенти и да ги спечелим за сметка на тези, които купуват информацията. Искам те да загубят вяра в организацията и цялата схема да замре без да се вдига шум.
- Като казваш ,,ние” имаш предвид мен нали? - попита Сергей невинно.
- Да - отговори мацката, но не веднага.
- Отдавна искам да питам - защо точно аз?
- Ами… аз те… проверих. Падаш си самохвалко, да знаеш - Мария се усмихна за първи път от доста време насам. - В един форум доста често си писал как било важно човек да прави всичко за клиентите си, как понякога дори наемаш хора да ти помагат, как, ако си изиграеш добре картите, можеш сам да задържиш и най-взискателния клиент. Разпитах насам-натам, хората имат различни мнения за теб, но почти всички смятат, че си играч.

Мацката спря и сведе поглед срамежливо. ,,Не, Миме, ти си играч - манипулираш ме най-безцеремонно. Няма как да си искрена.”, мислеше си Сергей, но въпреки това преливаше от гордост.
- А и те ти взеха клиентите, сигурна съм, че би искал да си върнеш.
- Добре. Така да бъде. Ще играя.
,,Пък ако стане напечено, винаги мога да духна.”
- Ето каква е схемата… - започна Митко, а мацката едвам сдържаше усмивката си.

- Засега не искаме да разбират, че някой друг работи с нас или изобщо знае за цялата схема. Затова ще ти носим информацията на ръка, а ти ще трябва да намериш начин да работиш от различни компютри. Аз лично препоръчвам да ползваш някой от големите интернет клубове.
- Да, харесва ми, клубовете са добра идея.
- Ще можем да се виждаме доста често - включи се Мария. - Не мисля, че днес са имали възможност да те огледат много внимателно. Не вярвам да те заподозрат, ако не им дадем повод.
- Да бе, изобщо няма да им хрумне да заподозрат някой, с когото се виждаш доста често - каза Сергей, без да прикрива сарказма в тона си.
- Помислила съм за това. Виждам се доста често с доста хора. Няма как да ви следят всичките.
- Има начин да комуникираме по интернет без да ни хванат - Митко отново взе думата. - Използваме онлайн игри. Организацията не може да хваща пакетите, които игрите пращат към сървъра.
- Откъде сте сигурни, че е така?
- Пробвахме ги. Проведохме няколко режисирани разговора в World of Warcraft и организацията не даде никакъв признак да ги е виждала.
- Екстра, ще гледам да си я сваля тогава.
- Ще трябва да си я купиш.
Сергей не зяпна, но беше за малко. След няколко секунди каза:
- Толкова ли не можахте да измислите някоя безплатна?
- Това ми беше под ръка, пробвахме го и сработи. Пък и сървъра е в чужбина. Няма да рискуваме с друг вариант. И все пак предпочитам да бъдем максимално предпазливи, дори когато си пишем там.
- В момента най-сигурният начин да контактуваме е лично - добави мацката.
- Няма да ми се налага да идвам пак тук, така ли?
- Не, исках да ти покажа всичко, защото иначе нямаше да повярваш. От тук нататък е достатъчно само да ти осигуряваме
информацията.
- Добре, кога започваме?