Кой се страхува от лошите?

- Ало, Митак! Имам нужда от малко помощ, бате.
- Няма да мога, съжалявам… зает съм. Имам среща… с една руса мацка. - Митака повиши тон. - Аз да не живея само, за да ти помагам?
Сергей се смути и се получи неловка пауза.
- Ебавам се бе - затова живея! - личеше си, че Митака трудно контролира смеха си. - К’во става?
- Няма да повярваш, бате.
- Да не са те нападнали Зелените тигри?
- Кои?
- Няма значение, кое няма да повярвам?
- Мацката беше тука, ама само ми остави един лист и избяга. Един тон код има по него.
- Аз от сега мога да ти кажа какво е посланието. - спокойно каза Митака.
- Какво?
- Посланието е: ,,Имах предвид, девет часа вечерта”.
Митака се разсмя на глас и Сергей просто изчака да се успокои.
- Ключа пак ли е ,,яицазимитпо лъгуг”?
- Не, този път е на латиница, имам друга теория за ключа.
- Добре, пращай го на един SMS и ще го разбия, както Артур е разбил мимовете!
Сергей седна на подлеза и започна да въвежда кода в GSM-а си. След три минути, Сергей беше изписал само един ред, беше се върнал 16 пъти да отстрани грешки и беше много изнервен. ,,Абе Митака живее на десет минути от тука, к’во се мъча като идиот”. Извади GSM-а си.
- Ало, Митак, у вас ли си, бате?
- Да, идвай, мързелив тип такъв.
След половин час кодът, чийто ключ, както Сергей предполагаше, беше ,,Finlandia”, беше разбит.

Резултатът беше:

Сергей гледаше монитора леко намръщено.
- К’во се мръщиш, бе? Обещава ти момичето, че ще си струва. - каза Митака нахилено.
- Притеснявам се, че си прави ташак с мене, бате. Праща няк’ви кодове, прави няк’ви срещи, после ми бяга, оставя други кодове…
- Гледай сега. И аз не разбирам защо няк’ва супер готина мацка ще хвърля толкова много труд, за да ти покаже нещо си. Ама от друга страна, още по-малко си представям, че ще хвърля толкова много труд, за да си направи ташак. В крайна сметка к’во толкова губиш? Два-три часа.
- И един тон самоуважение, - добави Сергей кисело. - Тоя път ще я издебна, бате.
- Само да знаеш, че довечера верният ти помощник няма да е на разположение - имам среща. Сериозно тоя път.
- Няма страшно - и сам война е… сам. - ухили се Сергей.

След едни час Сергей се прибра в Дружба, хвърли си един душ и седна да свърши малко работа. Провери си пощата и ъпдейтна два-три сайта. Последните 24 часа не бяха добри за бизнеса - двама от най-доходните му клиенти го бяха напуснали. ,,Общо петима клиенти назад тоя месец, трябва да се стегна.” Лошите новини предизвикаха изключително старание от страна на Сергей и той отдели за работа цялото време, с което разполагаше през деня.

Този път подбра по-различно облекло за срещата - широк и лек панталон, суетшърт и маратонки. ,,Тоя път няма да може да избяга толкова лесно.” Пристигна на пилоните пред НДК в 8:30 и избра позиция леко встрани, откъдето имаше добра видимост. Зачака.

Сергей прекара следващия половин час в наблюдение на околността и в подготвяне на тактиката си при евентуален опит за ново бягство от страна на мацката. Тя пристигна в 8:59, огледа се, но не го видя и застана с гръб към него. Сергей напусна прикритието си и тръгна към нея, стараейки се да се движи безшумно. Беше стигнал на около пет метра от целта, когато тя се обърна и го погледна учудено. Сергей сдуха, така де - смути се. Беше мислил само как ще я гони насам-натам и сега, когато тя стоеше пред него и го гледаше втренчено, без да дава каквито и да било признаци, че ще духне нанякъде, Сергей изобщо не знаеше какво да направи.
- Здрасти! - каза мацката и на лицето й се появи широка усмивка.
Половината притеснение на Сергей моментално се изпари и той автоматично отвърна на усмивката.
- Здрасти!
Получи се първокласно неловко мълчание, тъй като Сергей не намери какво да добави.
- Сигурно се чудиш какво искам да ти покажа?

- Има много неща, които са ми интересни точно сега - каза Сергей с дяволита усмивка гарнирана с първокласен секси поглед.
- Да знаеш, че съм избрала малко нетрадиционна програма за първата ни среща, надявам се да ти хареса. - Мацката отвърна с такава секси усмивка, че секси усмивката на Сергей подаде оставка и започна работа като нервен тик. - Само че ще трябва да правиш всичко точно както ти го казвам.
- От сега ти казвам, че няма да стане. - самият Сергей се впечатли от отговора си.
- Не е сега момента да се правиш на мъж.
- Напротив, точно сега е. - отговорът на Сергей беше съвсем мек и придружен с усмивка.
Мацката не отговори веднага, само го гледаше. Личеше си, че е впечатлена и настроението на Сергей се повиши още повече.
- Добре… явно има нужда от друг подход. Имената Харалд Братбак, Бент Скамелсруд, Ян Сьоренсен, Тронд Хенриксен и Од Иверсен говорят ли ти нещо?
Сергей се намръщи, говореха му…

Сергей продължаваше да я гледа намръщено, чудеше се откъде може да знае. Няма как да няма смислено обяснение. Може приятелите му да си правят ташак. Огледа се набързо за хилещи се типове, но не видя никого. Кой знае имената? Не ги е казвал на никого.
- Знам и защо са си тръгнали - каза сериозно мацката, прекъсвайки мислите му.
- Защо?
- Обяснението не е просто, точно затова искам да ти покажа.
- Добре, давай!
Мацката не отговори веднага, изчакваше го да се успокои.
- Ела с мен.
Поведе го към главния вход на НДК.
- Имаше причина за кодовете. Ако се огледаш внимателно, ще забележиш, че едни типове ни следят. Сега ще се отървем от тях.
Сергей хвърли един поглед назад, но единствената фигура, която хавана окото му беше един от зелените типове.
- Костенурките нинджа ли?
- Не съм сигурна, но ги подозирам, никой не може да бъде чак толкова неадекватен…
Влезнаха в НДК.
- Слушай сега какво ще направим…

- Аз ще тръгна към изхода в ляво, ти - в дясно. Това ще е първото залъгващо движение…
- Финт. - поправи я Сергей с усмивка.
- Трябва да се движим бързо. Когато стигнеш близо до входа се опитай да се слееш с тълпата и тръгни към този отсреща. Това ще е… вторият финт. Не се престаравай с прикриването, най-вероятно ще те виждат, ако някой е заел позиция на високо. Ще се срещнем при колоната, която е най-близо до отсрещния вход, виждаш ли я?
- Да.
Мацката се огледа и каза:
- Давай!
Сергей се подвоуми, но тръгна към входа в дясно от тях. НДК беше пълно с хора и често се случваше да се сблъска с някого в бързината. След няколко крачки хвърли поглед назад и видя мацката да си пробива път от другата страна. На известно разстояние зад нея забеляза един човек, който също си проправяше път през тълпата и изглежда я следваше. След няколко крачки се загледа зад себе си и срещна погледа на друг мъж, който напредваше към него. Сергей удвои усилия и започна да напредва по-бързо. Близо до вратата си набеляза един доста едър човек. Когато стигна до него и човека беше между него и преследвача му, Сергей се приведе и тръгна към входа, където трябваше да се засече с мацката. ,,Какво е имала предвид като каза втори финт?” Стигна до колоната и се огледа, не видя никъде преследвача си. И точно тогава някой го хвана за ръката и го издърпа… беше мацката.
- Бързо - прошепна тя, докато го дърпаше към един служебен вход.

Затвориха вратата след себе си и Сергей последва мацката в тясното коридорче. Един тон въпроси се бореха за надмощие в главата му. Прецизната машина, каквато беше съзнанието му, прецени, че един от въпросите заслужава най-много внимание и го постави на първо място в класацията. Устата на Сергей го изрече:
- Къде се загубиха типовете, които ни преследваха?
- Накарахме ги да си помислят, че тичането към страничните входове е… финт, а истинската ни цел е била отсрещния вход. Сигурно са се опитали да ни пресрещнат там.
- Така ли направихме? Големи играчи сме. - каза Сергей нахилено.
- Нервен ли си? - попита мацката сериозно.
- Доста. - призна си Сергей.
Мацката спря пред един асансьор и натисна копчето.
- Не се притеснявай, преследват мен, а не теб.
,,Да бе, и като те хванат, ще ми кажат да се прибирам и да не казвам на никого…” Качиха се в асансьора и мацката натисна първото копче. След няколко секунди Сергей отвори вратата и миризма на канал нахлу в асансьора. Двамата излязоха и мацката тръгна напред. Сергей се поколеба.
- Чакай! Какъв е тоя череп на вратата?
- Това са тунелите под НДК. Не си ли чувал за тях? Само от тук ще излезем, без да ни видят.
- ‘Сичко това е много хубаво… ама аз там няма да влизам.
Мацката се огледа притеснено.
- Няма страшно, - каза неубедително, - уредила съм го. Знаеш, че няма откъде да знам онези имена. Но все пак ги знам. Всичко това те засяга, но не крия, че и аз имам нужда от твоята помощ. Моля те, позволи ми да ти покажа и тогава вземи решение.
Сергей се замисли, но не прекалено дълго.
- Добре, давай.
Мацката извади фенерче и двамата тръгнаха из тунелите.
,,Какво е уредила?”, не можеше да спре да се чуди Сергей.

Мацката вървеше напред и скоро извади нещо от джоба си. Сергей в последствие установи, че е карта. На първото разклонение на тунела мацката зави наляво, като преди това посегна към стената. Беше оставила черта с тебешир. ,,Екстра, изобщо не знае къде отиваме.”
- Не помня да сме се запознавали, аз съм Сергей.
Мацката се обърна и го дари с доста изнасилена усмивка.
- Мария.
- Екстра, може ли да ти викам Мими?
- Не.
- Добре.
Продължиха да се движат из тунелите. Сергей, който беше доста нервен, на няколко пъти се опита да подхване разговор с фразите, на които никоя жена не би могла да устои: ,,Тука е ебаси неприятното” и ,,Никога не съм го правил във вонящо подземие”, но мацката се беше съсредоточила в картата.

С напредването им из тунелите бледа светлина беше започнала да се промъква някъде отгоре. На едно особено широко разклонение сенките пред тях се размърдаха. Двамата спряха. Сергей не смееше да диша. Чуваха се всякакви смущаващи звуци. След десетина секунди нищо не се беше променило и двамата продължиха напред. И точно тогава пред тях се появи нещо, което накара кръвта на Сергей да се смръзне (но не защото е много хладнокръвен). Мацката издаде приглушен писък и отстъпи назад.

Нещото беше кръстоска между човек и кофа за бoклук. Напредваше бавно, но движенията му наподобяваха тези на хищна кокошка - беше готово да напада. Сергей премери скитника, беше дребен и неадекватен - вероятно нямаше да е проблем да го обезвреди. И тогава срещна погледа му - нападателят беше готов да убива и то не само, ако ножа е опрял до кокала. Сергей знаеше, че той самият не е готов. Освен това, само едно одраскване от този подвижен инкубатор на чума гарантираше поне дузина инфекции. А и мацката се беше вкопчила в него и изглеждаше като изпаднала в шок.

Двамата бавно отстъпиха няколко крачки. Сергей се огледа за нещо, което би му послужило за оръжие. Нямаше как да избягат - мацката не даваше признак, че ще може да помръдне. Нападателят приближи още няколко крачки и издаде нечленоразделен звук, нещо средно между ръмжене и кашлица. Звукът явно уцели някой от нервите на Мария и тя се размърда. Сергей видя как мацката извади нещо от джоба си и го вдигна пред себе си като щит. Скитникът сбърчи вежди и в следващия момент стойката му се промени. След това се обърна и изчезна в сенките. Сергей погледна артефакта, който мацката държеше - беше някакъв шарен парцал. Мария срещна погледа му и видя въпросът, който се съдържаше в него. Опита се да му обясни, но се затрудняваше да възвърне гласа си.
- Това е от кралицата на тунелите…
Изражението на Сергей почти не се промени.
- Уредено е да ни оставят да минем без да ни закачат.
Сергей искаше да пита как става тая уговорка, к’ва е тая кралица и кой е успял да обясни схемата на бясната кокошка-убиец, която им се беше изпречила. Но почти веднага си отговори сам на всички въпроси и замълча.
- Изходът е на близо, скитниците рядко навлизат дълбоко в тунелите. - каза Мария и тръгна бавно напред. Чак сега се отделяше от Сергей.

След няколко къси тунелчета стигнаха до голямо помещение с висок таван. Беше доста оживено. Различни по вид, големина и вероятно мирис клошари щъкаха насам-натам. ,,Като мравки са, ебаси работливите изглеждат!”, Сергей беше изумен ,,Сигурно се трепат двойно повече, за да оцелеят като клошари. Дали не го осъзнават или просто системата на повърхността не им понася?” Сергей се беше унесъл в тези и подобни твърде философски размисли, когато нещо зад него изръмжа. Той подскочи и едва не се разби в мацката. Мозъкът на Сергей бързо се пренастрои и мислите му слязоха от философския пиедестал и паднаха директно на ниво ,,само да излезна от тука”.
- Виждаш ли тунела пред нас? - попита мацката, - там трябва да е изхода. Горе ще ни чака кола.
- Тоя тунел, ‘дето пред него са се насъбрали тея едрите? Тея едрите дето ни гледат лошо?
Мацката инстинктивно стисна парцалчето-тотем.
- Да.
След това събитията се развиха доста бързо…

Сергей и мацката точно минаваха между скитниците, когато някъде отзад се чу пронизващ писък. Мария се паникьоса и се затича към изхода, който вече се виждаше съвсем ясно. Сергей прояви невероятна съобразителност и както се казва: “подпали моторетката” след нея. Клошарите, следвайки принципа, “който бяга е виновен”, автоматично ги подгониха.

Навън действително ги чакаше кола. Шофьорът, спрял на върха на леко възвишение, имаше пряка видимост към изхода на тунелите. Беше чакал вече повече от половин час и беше доста притеснен, когато сенките пред тунела се размърдаха. Шофьорът завъртя ключа и остави колата на контакт. Гледаше изхода напрегнато. И ето, че след няколко секунди от там излезе нещо… невероятно красиво. Страшно готина руса мацка тичаше към него с развяваща се като опашка на комета коса. След нея от тунела изхвърча някакъв тип, който задмина мацката като Ферари балканче и изкачи баира без видимо да стъпва по земята. От тунела излезнаха още няколко фигури, които се движеха като глутница трикраки кучета, но все пак изглеждаха решени да настигнат някого.

Сергей налетя на колата, отвори предната врата, обърна се назад и влезе през задната. Мацката се хвърли на предната седалка и тръшна вратата. Шофьорът даде газ. Колата превъртя гуми и потегли. През следващите няколко секунди се чуваше само тежкото дишане на Сергей и Мария.
- Закъсняхте. - каза шофьорът хладнокръвно и веднага получи назидателен удар с вонящ шарен парцал през лицето.