Кой се страхува от лошите?

Двамата започнаха спускането си към къщата. С всяка крачка нещата, за които искаше да попита Андрей се увеличаваха в главата му и Сергей прецени, че е уместно да наруши мълчанието си, преди въпросите да започнат да изтичат през ушите му.
- Вие да не сте няк’во ЦРУ?
- Може да се каже.
- Аз заподозрян ли съм?
Андрей не отговори веднага.
- Много е важно да ми кажеш какво си направил - тонът му беше изключително сериозен.
- Нищо лошо не съм направил - отвърна Сергей разпалено.
- Знам.
- Защо питаш тогава?
- За всеки случай, току-виж си си признал нещо - Андрей се разсмя на глас. - Не, господин Огнянов, не сте заподозрян. Не се притеснявайте.
- С това ,,господин Огнянов” на оня от матрицата ли се правиш?
- Да, получава ли ми се?
- Никак.
Настъпи неловко мълчание, по време на което и двамата се представиха отлично, събирайки максимален брой точки от журито за ,,разглеждане на пейзажа”, ,,потъване в собствените си мисли” и ,,импровизация в тананикането”.
- Сигурно ще трябва да свидетелствам?
- Възможно е да ти се размине. Но за да стане така, трябва да правиш точно каквото ти казвам.
- Дадено.
Андрей му хвърли поглед, в който Сергей прочете, че агентът дълбоко се съмнява в способността на спътника си да прави каквото му кажат и че гневът му ще се стовари върху Сергей като кофа за боклук (от по-големите), ако последният реши да даде воля на въображението си.

Когато пристигнаха, Сергей видя бащата на Мимето през отворената врата на един от джиповете. Андрей се обърна към спътника си, усмихна се и му подаде ръка.
- Стой тук и се усмихвай на всеки, който те поздрави. Точно сега ти си звездата - благодарение на теб хванахме лошия. Искам да си личи, че се наслаждаваш на момента.
- И искаш всичко да стане пред очите на лошия… това е за пред него, нали?
- Да, точно затова трябва да си убедителен - не преигравай.

След като прие повече поздравления от африкански медалист по шорттрек Сергей бе закаран вкъщи. Опита се да поспи, но не му се отдаде. Не бе получил нито един конкретен отговор на въпросите си и тревогите за бъдещето бяха окупирали главата му като загорели моряци публичен дом. Чудеше се какво ще стане с Мимето, с дребосъка и най-вече с него самия. Устоя на изкушението да удави всичко това в алкохол - знаеше накъде води този път. Вместо това седна на компютъра и си включи World of Warcraft. Играта беше идеалният начин да се измъкне от реалността и това му се отрази сравнително добре. Игра цяла нощ. В шест сутринта някой позвъня на вратата му. Сергей погледна през шпионката и видя Андрей, който облечен в черен костюм, го чакаше търпеливо.

Сергей не отвори вратата и принуди посетителя си да почака докато се измие, закуси и си довърши играта. Когато най-сетне отвори, не остана изненадан, че агентът го чака все така търпеливо, но колкото и старателно да търсеше, не намери дори следа от раздразнение по лицето му.

Пред блока ги чакаше голяма черна кола с тъмни стъкла. Андрей отвори задната врата и застана мирно до нея. След като никой не излезе, както бе очаквал, Сергей стигна до извода, че от него се очаква да се качи в колата. На седалката го чакаше беловлас, костюмиран тип, който не даде никакъв признак да е регистрирал присъствието на Сергей. Андрей се качи на шофьорското място и колата потегли.
- Имам добри новини за вас, господин Огнянов. - мълчанието най-накрая бе нарушено от белокосия агент, който Сергей мислено бе кръстил ,,Шефа”. - Вашето участие в тази афера приключи и мога да ви уверя, че повече няма да бъдете безпокоен.
- Искам да знам какво ще стане с Мимето - тонът на Сергей беше равен и твърд - нещо, което му костваше неимоверни усилия.
- Не съм и очаквал друго. Въпреки че не би трябвало да ви казваме абсолютно нищо за случая, аз и агент Ковачев - Шефа хвърли поглед към огледалото за обратно виждане, - сме на мнение, че няма да мирнете, докато не получите отговори на многото си въпроси. И тъй като това би донесло на всички куп неприятности, решихме да задоволим тази ваша нужда от информация.
Армията от питанки за пореден път щурмува окопите на мисълта на програмиста. В цялата неразбория един особено едър въпрос първи успя да пробие защитния вал.
- Разкажете ми за лошите.

- ,,Лошите” са неголяма група от хора, които са открили начин да проникват в сравнително голям брой чужди компютри - нещо, на което никоя правителствена организация не е способна към момента.
- Как?
- Все още не разполагаме с техническите подробности. Имайте предвид, че разпитът на главния заподозрян тече едва от няколко часа. Сам можете да се досетите, че той разполага с информация от различно естество, от която имаме спешна нужда. - Сергей не можеше да се досети, но реши да не прекъсва говорещия. - Това, което мога да ви кажа със сигурност е, че организацията е успяла да внедри вътрешни хора във всички големи интернет доставчици, които разполагат с безплатни сървъри. - Шефа направи пауза и за първи път погледът му падна върху Сергей - Какво има, според вас, на тези сървъри?
- Порно… музика… игрички…
- Доближавате се до истината, но нека не губим време - става дума за ,,нелегалния” софтуер. Сигурен съм, че знаете, че по-малко от 1% от компютрите в България работят със собствено, легално закупено копие на Windows. Какво ползват останалите? Точно така - софтуерът, който се намира на сървърите, които споменах преди малко. И какво според вас са заложили ,,лошите” в тези операционни системи?
- Троянски кон - заключи Сергей и в гласът му се усети преклонение пред гения на лошите.
- И да и не. Наистина методът е такъв, но да заложиш програмата на ,,лошите” в чужд компютър е все едно Одисей сам да изгради портите на Троя векове преди войната и да ги направи така, че да се отварят щом чуят гласа му. Самият компютър на жертвата филтрира информацията в реално време, паралелно със създаването й - момент, в който тази информация още не е кодирана. Сигурно знаете, господин Огнянов, че на най-мощните компютри са необходими часове, за да разкодират един единствен кодиран e-mail, но и най-бавният компютър е способен да филтрира информацията от хиляди писма в рамките на една секунда. Когато нещо се хване в мрежата от филтри на програмата, компютърът сам го кодира и го изпраща по мрежата. Методът е бил разработен преди години, но както се досещате е било необходимо много време, за да узрее. Трябва да призная, че ние засякохме дейността на организацията съвсем случайно - наш агент под прикритие при голям играч от подземния свят бе изпратен да разчиства сметки с един от охранителите на ,,лошите”. Въпреки че след този инцидент ,,лошите” започнаха да прикриват следите си много старателно, ние постигнахме голям напредък в разследването си и скоро бяхме готови да заловим Димитър Здравков - главата на организацията. Но се случи нещо неочаквано…

- …Вашата приятелка, Мария Здравкова, ни отмъкна доказателствения материал. И не само го отмъкна - скри го така, че все още не сме го намерили.
- За компютъра на баща й ли си говориме? - прекъсна Сергей, преди да загуби нишката.
- Именно. При създалите се обстоятелства, нямахме друг избор, освен да започнем да следим Мария, която вече беше обект на наблюдение на хората на баща си. На десети септември тя се срещна два пъти с вас. Двамата положихте доста усилия да се освободите от преследвачите си… и успяхте. Както разбрахме по-късно, тя ви е показала въпросния компютър.
- Откъде сте разбрали?
- От разговорите ви с вашия приятел Димитър Стоянов - след като бяхте замесен в тази афера, започнахме да следим и вас. Това, трябва да знаете, беше истинско предизвикателство.
- Защо? - попита Сергей и повдигна вежди, за да изрази учудването си, - Не съм се опитвал да избегна никого.
- След събитията от десети септември организацията започна следи и вас - възможност, която вашата приятелка наивно отхвърли. Какво според вас, ги е спирало да ви хванат на някое тъмно местенце и да ви зададат въпросите си или още по-лошо - да ви оставят послание?
Сергей не отговори. Откъде да знае? Не го бяха направили, нали?
- Ние, господин Огнянов. Агент Ковачев имаше тежката задача да ви следи непрекъснато, да държи организацията настрана, без те да заподозрат, че го прави и да се грижи за това да останете невредим. Срамота е, че няма как да получи медал за изпълнението на тази почти непосилна задача. За тези няколко дни, в които бяхте в центъра на събитията, вие успяхте да превърнете в свои врагове дори хора, които изобщо не се интересуват от вас.
Сергей се сети за човека от парка, който беше избягал от него без видима причина. Сигурно е имало и други, които не са му направили толкова силно впечатление. Реши да се направи, че не е чул последния коментар.
- Следили сте ме, защото сте се надявали да ви заведа при компютъра?
- Точно така - Шефа кимна.
- Но не стана така. Казахте, че още не сте го намерили.

- Смея да твърдя, че вече не ни е необходим. Не бих могъл да ви опиша реакцията на агент Ковачев, когато разбра, че сте решил да влезете в къщата на Димитър Здравков. Ако не ме лъже паметта, бяхте сравнен с малоумна антилопа, която дебне лъва, за да си пъхне главата в устата му.
- Точно така - обади се за първи път Андрей. По тона му си личеше, че е нахилен.
Сергей сведе поглед. Значи докато си е мислел, че спасява света, той всъщност се е държал като леминг устремен към бреговете на Норвeгия и цял куп хора са били ангажирани с безопасността му. Започна да съжалява, че се е дървил на Андрей, вместо да го засипе с благодарности.
- Съжалявам, господин Огнянов - Шефа правилно бе разгадал смяната в настроението на програмиста, - но се съмнявам, че някой ще напише книга за подвизите ви. И все пак ние получихме самопризнанията на Димитър Здравков благодарение само и единствено на вас.
Сергей му хвърли поглед, в който освен очакване се четеше и признателност.
- Агент Ковачев - продължи Шефа - записа разговора ви със Здравков. Въпреки че в него няма достатъчно ясни и недвусмислени изявления от негова страна, за да се повдигне каквото и да било обвинение, самото съществуване на този запис, както и поздравленията, които вие получавахте бяха достатъчни, за да склоним Здравков да сътрудничи.
- И какво наказание ще получи?
- Никакво. Господин Здравков осъзна грешките си и за една нощ се превърна в добър човек и съвестен гражданин. - Шефа се усмихна, когато видя гневния поглед, който Сергей му беше отправил. - Неговите показания, господин Огнянов, ще са достатъчни, за да приберем всички членове на организацията. В живота и в политиката нещата никога не са прости. Далеч по-прагматично е да пуснем на… контролирана свобода един престъпник, за да заловим други десет - тази практика съществува от най-древни времена. Погледнете нещата от добрата им страна - благодарение на неговото сътрудничество вие няма да бъдете замесен в целия процес. Това, повярвайте ми, нямаше да ви се отрази никак благотворно.
- А какво ще стане с Мими?
- Вашата приятелка има късмет - нейното участие в цялата афера няма да бъде взето под внимание. Тя обаче, както и останалите членове на семейството на Димитър Здравков, ще получи нова самоличност в името на сигурността си. - Шефа погледна Сергей в очите. - Задоволена ли е нуждата ви от информация, господин Огнянов?
Сергей не отговори. Една единствена мисъл бе окупирала цялото му съзнание - че няма да види повече Мария. Точно в такива моменти човек напълно осъзнава чувствата си и Сергей си позволи да потъне в умерено самосъжаление заради това, че е загубил жената, в която е лудо влюбен.

В колата цареше мълчание. Шефа отново се зае да съзерцава пейзажа, а Андрей се беше съсредоточил върху пътя. След няколко минути колата спря и Шефа се обърна към Сергей, усмихна се, подаде му подаде ръка и каза:
- От името на цялата агенция ви благодаря, господин Огнянов. Пожелавам ви никога повече да не ни се налага да се срещаме.
Сергей кимна и излезе. Не намери думи да благодари на Андрей, който беше слязъл, за да му отвори вратата, затова само кимна. Андрей се усмихна и козирува.
- Беше удоволствие - подаде ръка на Сергей, който я стисна енергично.

Бяха го оставили в центъра и Сергей тръгна да се прибира пеша през Борисовата градина. Сега, когато всичко беше свършило, най-различни мисли и емоции влизаха, жужаха и излизаха от кошера на съзнанието му. Събитията от изминалите дни го бяха променили толкова много, че не знаеше дали вече ще може да погледне сериозно на предизвикателствата и грижите, с които досега го беше срещал живота и които сега му се струваха съвсем дребни и незначителни. Бавно и неусетно, в спокойствието сред дърветата, Сергей Огнянов, потънал в мисли за бъдещето, отвори нова страница в своя живот.