Кой се страхува от лошите?

В следващия момент огромният тип бе проснат на земята и Сергей видя как Андрей стоварва тежестта на тялото си върху чичкото.
- Хайде! - Андрей се изправи, подкани Сергей с жест и изхвърча от стаята.
Сергей обаче, се нуждаеше от втора покана, тъй като беше замръзнал на мястото си. След удара на Андрей горилата беше залитнала точно към него и целият му живот бе минал пред очите му като роман под формата на блог. Андрей влетя отново в стаята.
- ‘Айде бе, човек!
Горилата изпъшка и се размърда. Това беше идеалният катализатор за Сергей, който моментално се надигна и тръгна след Андрей. Двамата прекосиха целия коридор и спряха чак, когато стигнаха до стълбището. В подножието му стоеше още един огромен, костюмиран тип. Андрей се обърна и започна да говори много бързо:
- Трябва да се измъкнем от тук веднага. Просто ще излезем през главния вход, все едно отиваме да купим банички. Ясно?
Сергей кимна.
- Искам да се движиш съвсем бавно и спокойно.
Из къщата се разнесе пронизителният писък на охранителната система. Костюмираният тип се обърна и погледа му се срещна с тези на двамата бегълци. Андрей хвана Сергей за яката на анцуга и го повлече след себе си.
- Искам да тичаш много бързо!

Притиснати между охраната, която напредваше нагоре по стълбите и лошия чичко и горилата му, които всеки момент щяха да излязат от коридора зад тях, Сергей и Андрей нямаха друг избор, освен да търсят изход в източното крило на къщата. Така пътят им ги отвеждаше покрай банята на втория етаж, където Гошо Теракота и Тончо продължаваха да работят. Двамата бегълци бяха почти изравнени с вратата на банята, когато достигнаха максималната си скорост, а охраната точно се подаваше зад ъгъла. Антоан, който вече умираше за една баничка, избра точно този момент, за да излезе от банята. Андрей го връхлетя като ураган източното крайбрежие, а Сергей, който все пак имаше половин секунда за реакция, само се спъна в тях, претърколи се на земята и продължи да тича към вратата в дъното на коридора. Когато я достигна Сергей се обърна, за да види какво става зад него. Андрей беше успял да се изправи и тръгна към него, но охранителят беше набрал скорост и със сигурност щеше да го настигне, ако Гошо Теракота не беше решил да провери защо се вдига такъв шум и излизайки от банята не беше застанал точно на пътя му. Костюмираният тип се разби в него като Голф двойка в крайпътен стълб. Сергей отвори вратата и, следван от Андрей, нахлу в стаята. Две секунди след като го направи Сергей замръзна на място - в стаята имаше и някой друг.

Мария, също толкова шашната колкото Сергей, но далеч по-оскъдно облечена, стоеше вцепенена насреща му. Двамата се гледаха като стрелци в дивия запад, излезли да се подуелират. Сергей беше мислил за евентуалното си пребиваване в стаята на Мимето и като изключим бандата разгневени биячи, които всеки момент щяха да нахлуят в стаята, придружени от бащата на булката, всичко беше точно както си го е представял. Допусна, че Мария от своя страна не е сънувала подобна среща дори в най-лошите си кошмари, но отказа да остави нерешителността да застане на пътя му - в този момент, за първи път днес, Сергей Огнянов знаеше точно какво да направи - отиде при нея и я целуна.

Целувката беше всякаква - сладка, спонтанна, страстна, но не и продължителна, тъй като Андрей за пореден път хвана Сергей за яката и го помъкна след себе си, мърморейки тихо под носа си. След секунда двамата се озоваха на малка тераска с изглед към някакъв заден двор. Андрей се огледа внимателно и скочи.

Сергей веднага го последва и тъй като не му беше дал достатъчно време да се разкара, се приземи точно върху него. Тръгна да се извинява, но желязната хватка на Андрей за пореден пък бе сключена около яката му и Сергей бе повлечен към далечната част на двора, където до дувара беше поставена пейка, която улесняваше прескачането му. То бе изпълнено без никакви проблеми и под прикритието на съседните къщи, двамата бегълци се отдалечиха значително от преследвачите си. Скоро се озоваха на незастроено възвишение с пряка видимост към къщата на Мимето.

Андрей се взираше напрегнато в далечината и не след дълго се обърна към спътника си:
- Ето, че пристигат нашите хора.
Сергей прецени, че засега не е разумно да задава много въпроси - задоволи се да гледа събитията от далеч. Няколко черни джипа приближаваха къщата от три различни посоки. Когато пристигнаха, от тях излезе рояк черни фигури, които съвсем организирано обкръжиха целия двор. Андрей не премести поглед от предната врата, докато не видя бащата на Мария, който бе изведен от дома си и прибран в един от джиповете. Кимна едва забележимо и се обърна се към Сергей:
- Вижда му се краят, господин Огнянов. Остава само една малка подробност.