Кой се страхува от лошите?

Един по един работниците се изнизаха от микробуса. Сергей се забави малко, тъй като имаше нужда да се дегизира. Отвори раницата си и извади невзрачни очила с тънка рамка и шапка с козирка. Ефектът от дегизировката беше наистина впечатляващ - благодарение на нея Сергей бе успял да заприлича дори още повече на себе си. Самият Сергей не разчиташе толкова на дегизировката, колкото на навика на хората да гледат на наетите работници като на неодушевени предмети.
- ‘Айде бе Иване! - Дидо Дрелката стоеше до вратата с чифт ключове в ръка и се поклащаше нетърпеливо.

Първото нещо, което привлече погледа на Сергей, когато слезе от микробуса, беше човекът който говореше с Антоан. Пълничкият, леко плешив и доста флегматичен чичко беше пълна противоположност на твърде колоритния си събеседник. Това ли беше бащата на Мимето? Определено нямаше вид на майстор конспиратор - по-скоро приличаше на Дядо Коледа. Дали знаеше как изглежда Сергей? Отговорът на този въпрос щеше да почака - Тончо и чичкото явно бяха постигнали съгласие и последният се прибра в къщата.

Антоан се обърна към армията си и я раздели на два отряда. Първият, в състав Коце, Жоро Теракола, Дидо Дрелката и Микеланджело, щеше да работи по долната баня. Вторият, към който се числеше и Сергей, трябваше да довърши горната. Когато се качиха на втория етаж, Тончо посочи една врата в края на коридора. Сергей, който вървеше най-отпред я отвори и прекрачи прага на банята. Гледката, която се разкри пред него го накара да замръзне на място.

Пред Сергей се разкри един нов, великолепен свят. Банята беше колосална. Помещението имаше собствен хоризонт и съвсем небрежно доказваше теорията, че светът е кълбообразен. Трудно можеше да се прецени дали, когато прекрачиш прага влизаш в банята или просто излизаш от къщата. Голяма част от плочките вече бяха залепени, но обширните прериини пространства на запад, отвъд река ‘Земисисипи, още не бяха опитомени. Сергей нямаше търпение да се запознае с древните култури, които обитаваха тази земя.
- Уф! - източникът на приглушеното възклицание беше Гошо Теракота, който се беше блъснал в Сергей, в следствие на внезапното спиране на последния.
Сергей се окопити, извини се и предприе експедиция към централните райони на банята.
- Както виждате, тук остава само да се залепят няколко плочлета. Ще започнем от там - Тончо посочи подножието на бъдещата душ кабина.
- Шефе, я покажи на новите френската система за слагане на плочки.
- Веднага. - Антоан запретна ръкави, проведе кастинг сред купчината плочки пред себе си и когато обяви победител в конкурса ,,Мен ме лепи Куку-руку”, се обърна към публиката си - Значи, взимате льо плочката… и я лепите… льо ето така.
- Льо евалата, шефе! - Гошо акомпанира думите си със собствената си интерпретация на французко ръкопляскане.

Работата вървеше… някак - Сергей не можеше да прецени. Добрата новина беше, че Тончо го използва предимно за носене и подаване на разни неща. Въпреки, че Сергей бе прекарал няколко часа от предишната нощ в четене на техники за лепене, той сам би признал, че е сръчен колкото хипопотам със синдрома на Даун. Лепенето на плочки беше един от над сто и педесетте занаята, с които Сергей никак не се справяше. Още по-добрата новина беше, че задачите му включваха излизане от къщата и Сергей се възползваше от това, за да поогледа. Точно в момента се беше ,,изгубил” с една торба буклук в един страничен коридор. Вратата в дъното беше отворена и Сергей беше сигурен, че вижда открехната каса, в която беше съвсем възможно да има доказателства. Влезе в стаята, влачейки торбата си.
- К’во правиш тука бе?! - Гласът нападна Сергей в гръб и го накара да изпусне товара си.

Сергей се обърна и видя симпатичния чичко, който подозираше, че е бащата на Мимето.
- Аз… ъ-ъ… се изгубих - не се получи точно както го беше репетирал, но успя да предаде есенцията.
- А-а, добре тогава, ‘айде бегай.
Сергей вдигна товара си и излезе. След две-три секунди се чу тъп звук, породен от поредното съприкосновение на торбата с пода. Сергей отново влезе - този път заднешком. Причината беше висока два метра, почти толкова широка и напълно ощетена откъм врат. Огромният тип вървеше бавно право напред и Сергей беше принуден да отстъпва заднешком, за да не бъде прегазен. Когато достигнаха средата на стаята Сергей хвърли уплашен поглед на чичкото, който кимна и даде някакъв знак на чудовището си. То протегна мачтообразната си ръка и с лекота запрати Сергей във фотьойла, който беше на два метра зад него.
- Абе младеж, ти акъл имаш ли? - тонът на чичкото беше съвсем мек и добронамерен и въпреки че въпросът определено беше реторичен, Сергей усети, че от него се очаква да отговори.
- Явно съм си го забравил в другия анцуг - този отговор, макар и изречен съвсем тихо под носа на автора си, постигна обичайния ефект, който имат остроумните забележки в сериозни ситуации, а именно допълнително да изнервят всички.
- Знаеш ли кой съм аз?
Сергей не отговори.
- Нека те улесня…

- Аз знам ти кой си и откакто се запозна с дъщеря ми, се постарах да науча колкото се може повече за теб. - Получи се кратка пауза, в която Сергей гледаше чичкото, чичкото гледаше Сергей, а двуметровото чудовище гледаше стената, размишлявайки върху теорията на вероятностите. - Така се получи, че наскоро загубих нещо много ценно - един компютър. Много ми се иска да си го върна и бих искал да ми кажеш къде се намира.
- Няма да казвам, че не знам за какво говориш - Сергей хвърли предпазлив поглед към горилата пред себе си, - защото не искам да ме удрят. Но наистина не знам къде е компютъра. Бях там, видях го, но преди това ме въртяха из тунели и ме гониха откачалки и изобщо не разбрах къде ме заведоха накрая.
- Кой те заведе там? - Сергей се беше шашнал и не забеляза, че изражението на чичкото леко се промени и тона му загуби флегматичността си.
- Мими.
- Мария и кой друг?
Сега вече се усети. Ами да - чичкото не знаеше за дребосъка. Сергей беше сигурен, че ако не отговори бързо е твърде възможно събеседникът му сам да стигне до правилния извод. Както често се случва в подобни ситуации, подсъзнанието на Сергей, което през огромната чaст от времето си седи тихичко в ъгъла и гледа сеир, усети опасността и изтласка една полузабравена мисъл на преден план. Умът на Сергей пое мисълта и отговорът на въпроса на чичкото стана очевиден.
- Мими и Жоро от нейната група.
Сергей следеше лицето на бащата на Мимето и вътрешно се поздрави за добрия отговор, когато забеляза, че напрегнатото изражение бе заменено от предишната безизразна физиономия. Явно чичкото знаеше, че и Жоро е посветен в тайната му и затова не се учуди, че именно той е помагал на Мимето.
- Нека се върнем на въпроса за компютъра ми. Все пак вярвам, че можеш да ми помогнеш да го открия и затова не ми остава нищо друго, освен…

- …да ти предложа пари.
Сергей, който се беше подготвил за най-лошото (да го удрят), зяпна тъпо. Опитите му да запази душевно равновесие започнаха да наподобяват тези на пияно трикрако куче еквилибрист ходещо на въже по време на земетресение. Беше разиграл няколко сценария в главата си, но в нито един от тях не се случваше нещо подобно. Когато най-накрая се окопити и осъзна, че не само му се е разминало, но му предлагат и награда, Сергей постъпи съвсем нормално и изнагля.
- Пари спечелени чрез кражба на информация?
- Парите са си пари - безизразно отбеляза чичкото.
- Не ми трябват пари, за които ще ме подгонят след това. - каза Сергей сърдито и добави мислено ,,Аз май наистина искам да ме удрят”.
- Ще ти осигуря съвсем чисти пари.
- И такива ли имаш?
- Имам всякакви.
В действителност, Сергей чак сега започна да гледа сериозно на предложението на чичкото. Какво му костваше да се съгласи? Винаги можеше да духне в някой ключов момент, но от друга страна… Размислите му бяха прекъснати от дрезгав вик, идващ от коридора:
- Иване-е, къде си бе, Иване-е?!
Източникът на виковете беше Андрей, който следвайки коридора беше стигнал до стаята. Когато влезе и се запозна с обстановката, Андрей се обърна към чичкото:
- А-а, шефе, извинявай. Иван ми трябва, ще може ли?
- Не.
- Ама там е работата, шефе, че в торбата му - Андрей я посочи с поглед, - има нещо много неприятно.
Всички погледи автоматично се насочиха към торбата с боклук на Сергей.