Глава 2 - Четвърта част
- Екстра! Имаш ли й координатите?
- Не, ама ти толкова ли не можа да й вземеш телефона? - Митака се постара да прозвучи изумен.
- Да бе, ама не мога да го разчета, - не беше точно лъжа, но не беше и точно истина.
- А-а, ха-ха, не се притеснявай, не си единствения, който не може да й разчете посланията. - Личеше си, че Митака е нахилен. Сергей се почувства доста зле, значи все пак цялата работа е била някакъв майтап и щеше да има подигравки.
- Беше пуснала един сайт, - продължи Митака, - нещо като дневниче, само че текста беше яко шантав, все едно е кодиран, ама не точно. Трудно ми е да го обясня добре.
- Можеш ли да ми дадеш адреса?
- Да, няма грижи, щ’и го метна, като седна на компютъра.
- Мерси, бате, ‘айде!
- Пак заповядай, - Митака пак беше нахилен, - и да внимаваш, т’ва момиче не е съвсем наред с главата!
,,Май аз не съм добре с главата” , мислеше си Сергей, докато сядаше пред компютъра. Отвори ICQ и сподели новата информация с Myth. След това отвори нов прозорец на браузъра и въведе адреса на форума, където очакваше да получи съобщение от Митко. Въведе потребителското си име и паролата и влезе в зоната, където се получават лични съобщения. Нямаше нови съобщения. Натисна F5, за да зареди страницата отново. ,,0 нови съобщения” беше текста в горния десен ъгъл на страницата. Натисна пак F5. ,,0 нови съобщения”. Сергей се усети, че е презаредил страницата четири пъти в изминалите десет секунди и се опита да се успокои. Реши да се разсее с някой филм, но на всеки две минути го спираше, за да провери форума. След тридесет и пет минути и двадесет и седем презареждания на страницата с личните съобщения текстът се промени: ,,1 ново съобщение”. Сергей натисна F5 още веднъж по инерция и след това отвори съобщението. Съдържаше адреса на сайта на мацката.