Глава 3 - Четвърта част
- Сéди мирен! - изкрещя охраната на подлеза в лицето му.
Сергей гледаше ужасено, ударът го беше хванал неподготвен и беше изкарал въздуха му. Униформеният го хвана в някаква адски неудобна хватка, която надали беше научил в академията (или в съответното учебно заведение, където тренира охраната на подлезите) и го заведе при една доста изплашена жена.
- Спокойно госпожа, - каза авторитетно униформеният, - хванах го.
- А? - изражението на жената премина от уплашено към озадачено.
- Хванах го крадеца. Какво ви открадна?
- Аз… откраднаха ми чантата, но…
- Къде е чантата на жената, бе, гамен?!
Сергей се придържаше към стратегията си от преди малко и гледаше уплашено.
- Ама той избяга нагоре по стълбите. - вече леко изнервено продължи жената и посочи в другата посока. Охраната побутна Сергей и го огледа, сякаш чак сега го виждаше.
- Значи не е тоя?
- Не.
- Ти защо бягаш тогава, бе?!
- Закъснявам… - едвам продума Сергей
Пазителят на реда продължаваше да го държи.
- Сигурна ли сте, че не е тоя?
- Да.
- Хубаво, ‘айде, - решението да пусне Сергей очевидно беше много трудно на охранителя, - бегай тогава.
Сергей измина подлеза ходом, имаше нужда да събере малко самообладание. Погледна GSM-а си, 9:05. ,,Дано да ме изчака.” Качи се по стълбите и излезе от подлеза. След няколко крачки възприе това, което се надяваше да е елегантно-небрежна походка. Вървеше в посока ,,Мария Луиза” и се оглеждаше за руси мацки. Една мина покрай него, Сергей обърна глава и я огледа. ,,Не, беше по-висока. Ама и тази става.” Обърна се пак към булеварда и я видя. Русата мацка се усмихна, махна му и посочи на някъде. Сергей проследи жеста й с поглед.