Глава 3 - Втора част
В 8:10 Сергей пристигна на спирката и скоро хвана автобус 604. Автобусът беше сравнително пълен, когато се качи, но след спирката на хотел Плиска положението се влоши значително и Сергей се намери притиснат близо до задната врата на автобуса. ,,Как може да не се усетиш да си хванеш такси”, тази мисъл се въртеше в главата му, докато проклинаше навика си да използва градския транспорт.
В 8:30 автобусът се намираше в ужасяващо задръстване на финалната права на булевард Цариградско шосе. Нервите на Сергей не издържаха. Трябваше да слезе, автобусът не беше помръдвал цяла вечност. Започна да се придвижва към предната част на автобуса. След три минути, в които си създаде голям брой смъртни врагове, Сергей се добра до шофьора.
- Шефе, отвори да сляза, моля те!
- Как ш’е отвора бе, в най-лявата лента сме. След малко е спирката, ш’е потърпиш.
- Моля те бе шефе! Закъснявам много, много ми е важно.
- Ш’е те разберат, ‘сички ‘дето са тука и те закъсняват.
,,Защо сега ме кара да върша глупости…”, крайно изнервен Сергей се придвижи към средната врата на автобуса. Избра две доста възрастни жени, които му изглеждаха особено лабилни и се пласира между тях и вратата. Огледа се набързо, придаде си уплашен вид и задиша тежко посягайки театрално към шията си.
- Не мога да… - последва изразително затваряне на очите, - дишам. Трябва ми въздух!
И двете жени го погледнаха стреснато.
- Немогададишам, немогададишам… - занарежда Сергей.
И ето, вече си представяше как бабките прихващат инсценирания пристъп на клаустрофобия. ,,Да видим сега дали няма да отвориш, като ти се разпищят бабките!” Сергей триумфираше вътрешно. Едната жена отвори уста… и каза:
- Абе младеж, ‘земи се стегни! Я се виж какъв голям мъж си, какво се вайкаш като някоя девойка!