Глава 9 - Пета част
Сергей отвори вратата на Мания и веднага беше принуден да отстъпи крачка назад - консервираният в клуба шум връхлетя територията му и го ограби завинаги от душевен покой. След няколко секунди Сергей събра смелост и се гмурна в морето от… ами псувни, вулгаризми, подигравки, псувни и… псувни. За интернет клубовете е характерно, че вътре няма как да се чуе нещо позитивно. Според етикета в клубовете, ако demi4_pestnici убие [Backup]<0n7r4-<3p7!v3, е длъжен да сподели със света, че жертвата му е или 1) гей; 2) малко момиченце; 3) бот; 4) noob; 5) Всички изброени или 6) да прояви творчество. От своя страна, жертвата трябва да обяви публично, че 1) убиецът му е гей; 2) бащата на убиеца е гей; 3) имал е лаг (породен от хомосексуалността на убиеца му); 4) убиецът му е с хак и 5) убиецът му е гей.
Сергей се насочи към един от админите, който му беше приятел. Бяха се разбрали да му даде да си включи лаптопа в мрежата и да цъка от него.
- Здрасти - изкрещя Сергей.
Грозен хакер си ти, Григоре!
- Здрасти, Мастърчо, как е?
Лапай бе, Стас!
- Екстра. Къде ше ме настаниш?
Ха-ха-ха, виде ли бе?! Виде ли бе?! Гей!
- Ела ше ти покажа.
Boom headshot!
Админа заведе Сергей при един компютър, включи мрежов кабел в лаптопа и му направи настройките. Сергей докопа едни слушалки, усили ги колкото е възможно, пусна си last.fm и се захвана за работа.