Глава 9 - Четвърта част
Реакцията на Митко беше мигновена - хвана се с едната ръка за масата, премести краката си в ляво, за да запази равновесие, наклони тялото си в дясно и успя да хване вилицата си точно преди да падне на земята. След това се надигна, хвърли обиден поглед на Сергей и продължи спокойно:
- Той ме попита какво имам предвид - какъв бил бащата на мацката? Аз се направих на супер учуден, че не знае и му казах, че така е по-добре и че не ми е работа да говоря за тея неща. Той, естествено, продължи да ме ръчка известно време, но не му казах нищо повече.
Митака спря да говори, за да извърши ритуала си с пастичката, а и за да даде време на приятеля си да осмисли казаното. Доста поуспокоеният Сергей се възхити на гениално простия подход на Митака към ситуацията. Той просто беше посадил любопитството в меката почва на Митко от форума и сега просто щеше да го изчака сам да събере необходимата им информация.
- Извинявай, бате - едвам промълви Сергей гледайки масата, но после повдигна поглед и добави с лека усмивка, - прекланям се пред гения ти.
- Има ли нужда да ти казвам, че си станал нервна развалина?
Двамата поговориха още малко, но по настояване на Митака смениха темата, тъй като според него Сергей щял да се побърка, ако си мисли само за тия щуротии. След това платиха сметката и Митака си тръгна. Сергей отиде в клуб Мания - време беше да свърши малко работа.