Глава 9 - Втора част
Сергей погледа GSM-а си една две секунди и го хвърли на леглото. При нормални обстоятелства би хвърлил доста енергия в мислене какво по дяволите беше това или поне би изпсувал, за да отпусне парата, но всички тея тъпотии му бяха омръзнали до такава степен, че реши изобщо да не им обръща внимание. Пък и тоя дълбок глас, с това смахнато послание, бяха пълна безвкусица. В момента, в който думата ,,безвкусица” се оформи в главата му, Сергей получи прозрение. Върна се в стаята, взе GSM-а си и набра Митко.
- Ало.
- Абе Митак, стига с тея глупости бе, бате! Не усещаш ли, че съм достатъчно изнервен и без твоите… изтънчени бъзици.
- Изобщо не знам за к’во говориш - каза Митака видимо стараейки се да звучи невинен, което би се получило до някаква степен, ако не си личеше, че едвам сдържа смеха си. - Между другото, случайно научих, че стражата не внимава и искам да ти разкажа. Какво ше правиш за обяд?
Сергей не можеше да се сърди на Митака повече от 15 секунди и последният очевидно го знаеше (или изобщо не му пукаше).
- В Скай Сити съм.
- Екстра, ше се видиме в Уго-то в 12.
След един час, с раничка на гърба и шише айран в ръката, Сергей влезе в Скай Сити.