Глава 9 - Първа част
Сергей се събуди. Мразеше ги… не, обичаше ги… и той не знаеше вече - трябваше да започне да пие по-умерено. Не искаше да става, не искаше да отива в кухнята, не искаше да види, че няма айран в хладилника и че е хвърлил бележката с ключа към флашката на масата…
Из стаята се разнесе началото на Love me. Сергей се протегна и взе GSM-а си, събаряйки кутията от снощното китайско на пода. Хвърли един поглед на дисплея, но номера, от който го търсеха, беше скрит.
- Ало.
- Със Сергей ли говоря? - гласът отсреща беше дълбок и неприятен.
- Ъ-ъ, да.
- Портите са затворени, но стражата не внимава… побързай.