Глава 8 - Пета част
Никой от двамата не помръдваше. Нападателят беше готов да му направи безплатна пълна промяна и Сергей беше сигурен, че вече е забравил защо. Така де, щеше да бъде сигурен, ако умът му не беше постъпил като персонала на атомна централа, който предусетил аварията, си е тръгнал от работа по-рано. Изоставената централа се беше втренчила в очите на аварията, чийто поглед показваше, че по-голямата част от нейния персонал също вече не е там. И тогава, сякаш на забавен каданс, Сергей видя как погледа на нападателя се премести някъде покрай ухото му. Зениците му се разшириха, изражението му се промени коренно и ножът падна от ръката му. Доскорошният ездач направи една-две крачки назад, обърна се и побягна.
Сергей реши засега да не се обръща. Пияният тип, който беше готов да го изкорми без да му мигне окото, само защото беше обидил лирическия герой от песента му, беше избягал от нещо, което беше видял зад Сергей. Безпощадно логичният ум на младия програмист стигна до извода, че това, което е зад него трябва да е още по-страшно. И все пак, какъв избор имаше? Обърна се съвсем бавно и видя… пейзажа, който беше лишен от присъствието на каквито и да е страшни неща. Сергей хвърли един поглед на всички страни и взе първото си добро решение за вечерта - Изпълни Завидно Чевръста Евакуация на Зоната на Неприятелска Активност (накратко ИЗЧЕЗНА).