Глава 8 - Първа част
Няколко секунди след като Сергей и мацката се разделиха, от бара излязоха двама видимо почерпени господа. В момента, в който стъпиха на тротоара, където никой не ги гледаше, лицата им загубиха малоумно пияния си вид и се сковаха в ледено изражение тип ,,Ван Дам”. Двамата се огледаха, кимнаха един на друг и тръгнаха в различни посоки, една от които беше посоката на Сергей.
Сергей вървеше по Цар Освободител и едва се сдържаше да не заподскача щастливо. С помощта на верния си приятел - водката, беше забравил за всички грижи и единственото, което виждаше в главата си беше преливащата се от смях Мими. Вечерта беше просто перфектна. Беше особено щастлив, понеже беше сигурен, че мацката си е изкарала страшно добре. Той самият си беше изкарал страшно добре. Трябваше да признае, че дори да не си бяха казали нищо, а само я беше гледал два часа, пак щеше да си е изкарал яко, но така беше много по-сладко.
След няколко минути щастливо криволичене по булеварда Сергей стигна спирката на Орлов мост. Къде точно трябваше да е мечката? Нямаше нужда да се чуди дълго - видя я почти веднага. Но не защото малката статуя е особено забележима или пък е на видно място, по-скоро вниманието му беше привлечено от… пеенето на ездача й.