Глава 7 - Пета част
Сергей беше наясно, че мацката флиртува с него, само защото има нужда от помощта му. Тя самата каза, че първата им среща, която Сергей беше сметнал за съвсем спонтанна, е била внимателно организирана. Беше го въвлякла в цялата работа правейки се, че си пада по него и той не беше склонен да й прости за това.
И ето, че сега продължаваше, което беше още по-неприятно, защото така го караше да се чувства използван. Но в същото време му даваше и надежда. А надеждата е това, което движи всеки от нас. Отговорът на въпроса ,,Защо сме тук?” е ,,Не знаем, но се надяваме да си струва”. Надеждата е това, което ни кара да изгледаме мача до края, въпреки че отборът ни губи с три на един, заради нея ставаме сутрин и с нея заспиваме вечер. Заради надеждата Сергей се беше обръснал и беше излял един камион парфюм върху себе си. Щеше да играе до края, все пак - какво губи?
Двамата подхванаха разговор, който в началото се въртеше около работата на Сергей и неволите на мацката покрай баща й, но скоро се отнесоха на съвсем несвързани теми. Оказа се невероятно лесно да си говориш за всичко с някой, с когото скоро си се запознал, когато заедно сте преживели нещо, което кара дребните неща да изглеждат маловажни. Питиетата идваха едно след друго и скоро двамата се преливаха от смях и замеряха с фъстъци един подозрителен тип, когото подозираха в шпионаж.
След като сервитьорката деликатно ги изведе от заведението, мацката целуна Сергей по бузата, каза му да внимава (точните думи бяха ,,И да фнимааш”), махна му и се качи в таксито, което чакаше точно пред тях. Сергей тръгна към Орлов мост.