Глава 7 - Четвърта част
- Как да е бил малък? Жоро каза, че ти е обяснил всичко.
Сергей повдигна вежди.
- Жоро?
- Момчето от твоята компания, с което говорих вечерта, когато танцувахме. Той трябваше да ти обясни как да разчетеш кода.
Учудване беше изписано по лицето и на двамата.
- Жоро ми каза, че не само ти е обяснил всичко, но и ти го е записал на GSM-а, понеже сметнал, че си прекалено пиян, за да го запомниш.
Без да казва нищо Сергей извади GSM-а от джоба си. След малко ровене откри подробни инструкции за разгадаване на код. Сергей отдавна беше свикнал с мисълта, че не помни почти нищо от онази вечер, но май беше пропуснал да спомене пред Мимето. Жоро беше един от пичовете от форума, с които бяха излезли с Митака. Опита се да се сети какво си е говорил с Жорката, но стигна само до ,,Наздраве!”.
- Не, сори, не си спомням.
- Как тогава разбра къде да дойдеш?
Сергей й разказа.
Когато Сергей свърши с разказа мацката изглеждаше едновременно изумена, че е възможно сам да е намерил сайта и да го е разшифровал, впечатлена, че е успял да го направи и леко шокирана, че планът й не се е провалил само благодарение на чист късмет.
- Само не разбирам защо трябваше да се правят всички тея щуротии. Защо просто не дойде при мен да ми кажеш?
- Трябваше запознанството ни да изглежда непринудено, а онази вечер беше перфектна за това. Хората на баща ми няма да те тормозят, ако си мислят, че излизам с теб. Но нямаше как да говорим тогава… не знам как е възможно човек да изпие толкова - мацката се усмихна и добави - и после да танцува толкова добре.
Ушите на Сергей пламнаха.
- Май засега нямам повече въпроси - само устата взе участие в усмивката на Сергей и той отпи от водката, за да прикрие смущението си.
- Това е по работа. Сега бих искала да науча малко повече за Сергей Огнянов - мацката се усмихна и отпи от мартинито, като през цялото време го гледаше игриво над ръба на чашата.