Глава 7 - Трета част
- Митко каза, че фразата в момента е много популярна и непрекъснато лети насам-натам из интернет - щяло да бъде добро прикритие, тъй като тези, които следят информацията използват филтри. Когато едно и също нещо се повтаря толкова често, шанса да му се обърне внимание е малък.
- Има смисъл - съгласи се Сергей и един друг въпрос, изникна в главата му - Защо бяха кодовете? Защо просто не ми остави телефона си? А сигурно не е било и трудно да ми намериш телефона и ти да ми звъннеш.
Мацката се поколеба.
- Последната капка за мен беше, когато баща ми и хората му спряха да използват телефоните си. Опасяваха се, че това което правят рано или късно ще привлече вниманието на… властите. Не знам какви власти, не смятам, че и те знаят - в най-добрия вариант няма и да разберем. Но е много вероятно те да могат да следят телефоните, а е много лесно да се изпуснеш по телефона, колкото и да внимаваш.
Ето ги пак фантасмагориите. Сергей точно започваше да свиква с мисълта, че някой може да следи интернета в България (още се чудеше защо само тук) и мацката го вкара в нов филм. Цялата работа явно е някакъв сложен и откачен ташак, който някой си прави с него. След малко няк’ви смеещи се хора щяха да изскочат от всички страни и някой щеше през смях да му покаже къде са скрили камерите. После щяха да седнат и подробно да му обяснят каква е била схемата и колко е бил наивен.
След известно време Сергей се успокои. Няма как да някой да набара информацията за клиентите му - явно има някаква истина в цялата история. Но, поне засега, Сергей отказваше да повярва, че е замесено ЦРУ. За момента, любопитството надделяваше над раздразнението.
- Щом така внимателно си ме подбрала, защо не се увери, че ще ти разбера съобщението - шансът да се справя с кода беше доста малък.