Глава 7 - Втора част
,,Направо на въпроса”, Сергей беше разочарован, ,,Едно ‘как си’ поне да имаше…”
- Информацията е на някаква защитена флашка. Митко смята, че е невъзможно да се отвори, ако не знаеш паролата.
- Еха, откъде мога да си намеря и аз такава? - Сергей се опита да прозвучи така, сякаш за първи път чува за подобно нещо. Чудеше се откъде са я набарали. Ако действително се окажеше, че въпросната флашка е Ironkey, Сергей щеше за първи път да е впечатлен от двамата.
- Явно е много трудно. Имаме само две, така че всеки ден, когато взимаш новата ще трябва да оставяш старата на нейното място. Трябва да измислим място, покрай което минаваш често, за да можеш да ги взимаш без да привличаш внимание. Днес сме ти я сложили на Орлов мост, за да ти е на път, когато се прибираш.
- Къде точно?
- Зад спирката, където слизаш от 604, когато идваш от Дружба, има една малка каменна статуя на мечка. Няколко метра пред нея има дърво - точно в посоката, в която гледа мечката. Флашката е точно под него. Увита е в тъмно сиво найлонче, за да не се вижда.
- И за да я предпазва, ако някой си свърши работата върху нея - допълни Сергей и се изсмя.
- Тя май по принцип е водоустойчива - каза Мимето през смях. - Ето ти паролата.
Мацката подаде на Сергей едно листче, на което пишеше ,,q!<4z!m!7p0-1y6u6″.
- ,,Яицазимитпо лъгуг” - прочете Сергей. - Защо го ползвате винаги за парола?