Глава 7 - Първа част
Срещата беше на фонтана пред президентството. Когато пристигна, мацката още я нямаше и Сергей се захвана да играе една от любимите си игри за убиване на времето - зяпане на готините минувачки. Беше се загледал с особен интерес в една такава персона, когато чу глас, който накара коленете му да омекнат.
- Готина е, но е заета.
Сергей се обърна и видя мацката, която щеше да изглежда много засегната от поведението му, ако можеше да си сдържи усмивката. Това беше втората най-готина гледка, която Сергей някога е виждал. Най-готината беше, когато му се усмихна пред Цум. На трето място беше…
- Няма как да знаеш. - отговори Сергей и отвърна на усмивката. ,,Как така винаги знаят? Няк’ъв женски код ли има, дето само те го разбират?”
- Хайде - подкани го мацката. - Отиваме да пийнем по едно.
Мацката го заведе в Cargo, където седнаха на една сравнително изолирана масичка.
- Добър вечер, какво да бъде?
- Една голяма Finlandia и сок от касис.
- Аз бих желала едно-две-три-… мартинита с малко повече зелени маслини и лайм в чинийка. - Мария се ухили на сервитьорката и добави - Лед не искам.
Сервитьорката, която изглежда се познаваше с Мимето, щедро раздаде усмивката си и тръгна към бара.
Мария се огледа и когато се увери, че няма никой, който може да ги чуе каза:
- Първо трябва да ти кажа откъде да вземеш пресните файлове.