Глава 6 - Шеста част
Сергей вървеше към НДК, където се надяваше да се сдобие с копие на Wow и обмисляше досегашните и следващите си ходове. Имаше ли нужда да намесва Митака? Не - ни най-малко. Сергей беше напълно способен да се справи сам със ситуацията. Просто трябваше да говори с някого, да сподели. А и знаеше, че непрекъснато ще изпитва нужда да говори за цялата работа. За това наистина нямаше никой по-подходящ от Митака, който се отнасяше към всяка ситуация с това ободряващо, наивно пренебрежение, с което, според Сергей, приятелят му рано или късно щеше да си навлече белята. Именно то, обаче, повлия изключително благотворно на Сергей, който се беше отпуснал значително след разговора им и вече не взимаше нещата чак толкова насериозно.
Сега, когато заедно с последните следи от алкохола го беше напуснало и ужасното настроение, Сергей си зададе въпроса: наистина ли иска да се захваща с цялата работа? И съвсем изненадващо за него, отговорът беше ,,да”. Не защото искаше да си отмъщава, или пък да се прави на мъж - просто отказваше да живее в свят, в който не можеш да си изкарваш прехраната по начина, по който искаш. А в света на Сергей, това, което всеки иска, е да си продава услугите по интернет.
Какъв щеше да е следващият му ход? Да се оборудва. Лошите действително ги бяха върнали в Средновековието…