Глава 6 - Пета част
Сергей също се намръщи.
- Да не си мислят, че лошите могат да подслушват и GSM-и?
- Не, бате, не смятам, че са чак толкова зле… - Сергей се взря в празната си чиния така, сякаш чакаше мазнината от кебапчетата да му предскаже бъдещето - А и като се замисля… - започна след няколко секунди - нямаше ли да е хиляда пъти по-лесно мацката да ми остави телефона си, вместо ‘сички тея кодове?
- Да, а и нали каза, че те била подбрала. Явно е била доста сигурна в способностите ти, щом е разчитала сам да намериш оня сайт и да разгадаеш кода. Нещо не ми се връзва.
- Няма к’во да се чудиме, ше я питам като се видиме утре.
- Добре, а през това време с теб как ще си комуникираме?
- GSM, ако някой може да ги подслушва, аз се предавам! - каза Сергей и най-накрая се усмихна. - Но само ще си уговаряме срещи по телефона.
- Ха-ха, нали Айнщайн беше казал, че не знае с какви оръжия ще се води третата световна, но четвъртата със сигурност ще е с пръчки и камъни… Ето, че нашата интернет война ще се води без компютри и телефони - Митака изглеждаше така, сякаш това го правеше страшно щастлив. - Върнаха ни в Средновековието.
- В такъв случай, отивам да си намеря алебардата.
- ‘Айде, аз ще проуча лошия чичко.