Глава 6 - Трета част
Тази сутрин Сергей беше направил сериозна грешка. Една от тези грешки, които лесно се допускат и които всеки от нас е правил. Беше се напил. Беше силно потиснат и не му трябваше много, за да се отдаде на изкушението и да замени всички гадни мисли, които се въртяха в главата му за блажената липса на функциониращо съзнание, породена от внасянето на премерена доза алкохол в кръвта.
Беше прекрасно да не можеш да мислиш. Така се чувстваше сутринта, когато просто седеше на стола в кухнята и се оглеждаше, без да се интересува от нещо конкретно. Сякаш тогава, за първи път виждаше красивата гледка от кухненския си прозорец (отсрещния блок) и за първи път обръщаше внимание на малките неща около себе си (които събираха трохите от пода и ги пренасяха под хладилника).
Но блаженството не беше продължило дълго. Сега Сергей бе изпаднал в онова състояние, което идва, когато вече не си пиян, но не си и трезвен. Състоянието, при което съзнанието допуска всички гадни мисли в себе си, но няма сили да се бори с тях. Няма сили, за да извика надеждата, която ни е толкова необходима, за да продължим, когато илюзиите ни са били разбити. А Сергей действително се чувстваше така, сякаш целият му свят се е сринал. Лошите не просто му бяха отнели няколко клиенти, бяха му отнели начина на живот, с който толкова много се гордееше. И за капак излезе, че мацката, по която си позволи да хлътне толкова много и която можеше да е толкова сполучлива утеха в този момент, не го е сваляла, понеже си пада по него, а защото иска нещо от него. Беше ядосан на всички и… ами да, искаше да си платят, съвсем нормално е.
- Не бате, ше се включа на моя страна.