Глава 5 - Осма част
Двамата го гледаха втренчено. Сергей нарочно направи по-дълга пауза, за да подсили ефекта от думите си.
- Давайте ми информацията, така ще оспамя нета с нея, че след две седмици ‘секи ще знае кой е Харалд Братбак. Няма по-добър начин да обезцениш информацията, от това да я направиш широко достъпна - добави Сергей доволно.
Реакцията на мацката и дребосъка накара усмивката му да си събере багажа и да емигрира в Мексико. И двамата изглеждаха силно разочаровани.
- Не искам да се вдига шум, - започна бавно мацката, - такова мащабно изтичане на информация ще предизвика разследвания, ще се намесят разни власти… няма как да свърши добре.
,,Кражба на информация, не изтичане” поправи я на ум Сергей, но прецени, че не е разумно да се заяжда точно в този момент.
- Добре, вашият план какъв е? - беше сигурен, че няма да получи ясен отговор.
- Искам да ги саботираме - каза мацката твърдо. - Ние получаваме информацията преди организацията да я продаде. Искам ние също да нападнем потенциалните клиенти и да ги спечелим за сметка на тези, които купуват информацията. Искам те да загубят вяра в организацията и цялата схема да замре без да се вдига шум.
- Като казваш ,,ние” имаш предвид мен нали? - попита Сергей невинно.
- Да - отговори мацката, но не веднага.
- Отдавна искам да питам - защо точно аз?
- Ами… аз те… проверих. Падаш си самохвалко, да знаеш - Мария се усмихна за първи път от доста време насам. - В един форум доста често си писал как било важно човек да прави всичко за клиентите си, как понякога дори наемаш хора да ти помагат, как, ако си изиграеш добре картите, можеш сам да задържиш и най-взискателния клиент. Разпитах насам-натам, хората имат различни мнения за теб, но почти всички смятат, че си играч.
Мацката спря и сведе поглед срамежливо. ,,Не, Миме, ти си играч - манипулираш ме най-безцеремонно. Няма как да си искрена.”, мислеше си Сергей, но въпреки това преливаше от гордост.
- А и те ти взеха клиентите, сигурна съм, че би искал да си върнеш.
- Добре. Така да бъде. Ще играя.
,,Пък ако стане напечено, винаги мога да духна.”
- Ето каква е схемата… - започна Митко, а мацката едвам сдържаше усмивката си.