Глава 5 - Четвърта част
- Има една организация, която е способна да следи почти всеки компютър в страната. - продължи Митко.
- Как?
- Не сме сигурни. Имам само предположения. Знам със сигурност, че не могат да гледат всичко. Обаче хващат имейли, чат и почти всичко, което използваш в Уиндоус средата.
- Абе пич, ти имаш ли представа колко пъти е кодиран един имейл? Т’ва дето опъваш една супер-машина и си разкодираш на воля само по филмите го има. Невъзможно е да разкодираш имейл. Няма как да стане.
Митко и мацката погледнаха монитора зад Сергей. Той се поколеба. ,,Невъзможно е, ама седя тука и гледам как една мацка и един дребосък ми показват ‘сичките ми мейли.”
- Не мисля, че имат нужда да ги разкодират. - каза Митко спокойно - Засякохме много файлове, дори цели бази от данни, които според мен са били записани локално - изобщо не са изпращани по нета. По-скоро са намерили начин да ти проникват в компютъра.
- Много ми е интересно, как така ги засичате тия работи.
Двамата пак погледнаха компютъра. Този път мацката се обади:
- Това е един от техните компютри. Цялата информация, която минава през базата им идва на него.
- Страшно удобно, откъде мога да се снабдя и аз с една такава машинка?
Мацката сведе глава. Изглеждаше страшно разочарована. Тонът на Сергей омекна и той започна бавно:
- Виж, последния месец загубих страшно ценни клиенти. Само аз си знам колко печелех от тях… така де, аз, вие двамата и кой знае колко още хора. Единственото хубаво нещо, което ми се случи тоя месец, беше една много готина мацка, с която имах среща днес. Пък сега излиза, че само е искала да ми покаже, че са ме наиграли.
- Мислех, че би искал да знаеш…
- Искам. Но ако можех да избирам, бих предпочел да се бяха развили по друг начин събитията.
Няколко секунди никой не проговори, но Сергей с радост видя, че изражението на мацката леко се промени.
- Сега ми е интересно следното. Защо тея играчи, които могат да хакнат целия свят, се занимават с клиентите на няк’ъв случаен тип, като мене?