Глава 4 - Единадесета част
Сергей и мацката точно минаваха между скитниците, когато някъде отзад се чу пронизващ писък. Мария се паникьоса и се затича към изхода, който вече се виждаше съвсем ясно. Сергей прояви невероятна съобразителност и както се казва: “подпали моторетката” след нея. Клошарите, следвайки принципа, “който бяга е виновен”, автоматично ги подгониха.
Навън действително ги чакаше кола. Шофьорът, спрял на върха на леко възвишение, имаше пряка видимост към изхода на тунелите. Беше чакал вече повече от половин час и беше доста притеснен, когато сенките пред тунела се размърдаха. Шофьорът завъртя ключа и остави колата на контакт. Гледаше изхода напрегнато. И ето, че след няколко секунди от там излезе нещо… невероятно красиво. Страшно готина руса мацка тичаше към него с развяваща се като опашка на комета коса. След нея от тунела изхвърча някакъв тип, който задмина мацката като Ферари балканче и изкачи баира без видимо да стъпва по земята. От тунела излезнаха още няколко фигури, които се движеха като глутница трикраки кучета, но все пак изглеждаха решени да настигнат някого.
Сергей налетя на колата, отвори предната врата, обърна се назад и влезе през задната. Мацката се хвърли на предната седалка и тръшна вратата. Шофьорът даде газ. Колата превъртя гуми и потегли. През следващите няколко секунди се чуваше само тежкото дишане на Сергей и Мария.
- Закъсняхте. - каза шофьорът хладнокръвно и веднага получи назидателен удар с вонящ шарен парцал през лицето.