Глава 4 - Десета част
След няколко къси тунелчета стигнаха до голямо помещение с висок таван. Беше доста оживено. Различни по вид, големина и вероятно мирис клошари щъкаха насам-натам. ,,Като мравки са, ебаси работливите изглеждат!”, Сергей беше изумен ,,Сигурно се трепат двойно повече, за да оцелеят като клошари. Дали не го осъзнават или просто системата на повърхността не им понася?” Сергей се беше унесъл в тези и подобни твърде философски размисли, когато нещо зад него изръмжа. Той подскочи и едва не се разби в мацката. Мозъкът на Сергей бързо се пренастрои и мислите му слязоха от философския пиедестал и паднаха директно на ниво ,,само да излезна от тука”.
- Виждаш ли тунела пред нас? - попита мацката, - там трябва да е изхода. Горе ще ни чака кола.
- Тоя тунел, ‘дето пред него са се насъбрали тея едрите? Тея едрите дето ни гледат лошо?
Мацката инстинктивно стисна парцалчето-тотем.
- Да.
След това събитията се развиха доста бързо…