Глава 4 - Девета част
Нещото беше кръстоска между човек и кофа за бoклук. Напредваше бавно, но движенията му наподобяваха тези на хищна кокошка - беше готово да напада. Сергей премери скитника, беше дребен и неадекватен - вероятно нямаше да е проблем да го обезвреди. И тогава срещна погледа му - нападателят беше готов да убива и то не само, ако ножа е опрял до кокала. Сергей знаеше, че той самият не е готов. Освен това, само едно одраскване от този подвижен инкубатор на чума гарантираше поне дузина инфекции. А и мацката се беше вкопчила в него и изглеждаше като изпаднала в шок.
Двамата бавно отстъпиха няколко крачки. Сергей се огледа за нещо, което би му послужило за оръжие. Нямаше как да избягат - мацката не даваше признак, че ще може да помръдне. Нападателят приближи още няколко крачки и издаде нечленоразделен звук, нещо средно между ръмжене и кашлица. Звукът явно уцели някой от нервите на Мария и тя се размърда. Сергей видя как мацката извади нещо от джоба си и го вдигна пред себе си като щит. Скитникът сбърчи вежди и в следващия момент стойката му се промени. След това се обърна и изчезна в сенките. Сергей погледна артефакта, който мацката държеше - беше някакъв шарен парцал. Мария срещна погледа му и видя въпросът, който се съдържаше в него. Опита се да му обясни, но се затрудняваше да възвърне гласа си.
- Това е от кралицата на тунелите…
Изражението на Сергей почти не се промени.
- Уредено е да ни оставят да минем без да ни закачат.
Сергей искаше да пита как става тая уговорка, к’ва е тая кралица и кой е успял да обясни схемата на бясната кокошка-убиец, която им се беше изпречила. Но почти веднага си отговори сам на всички въпроси и замълча.
- Изходът е на близо, скитниците рядко навлизат дълбоко в тунелите. - каза Мария и тръгна бавно напред. Чак сега се отделяше от Сергей.