Глава 4 - Осма част
Мацката вървеше напред и скоро извади нещо от джоба си. Сергей в последствие установи, че е карта. На първото разклонение на тунела мацката зави наляво, като преди това посегна към стената. Беше оставила черта с тебешир. ,,Екстра, изобщо не знае къде отиваме.”
- Не помня да сме се запознавали, аз съм Сергей.
Мацката се обърна и го дари с доста изнасилена усмивка.
- Мария.
- Екстра, може ли да ти викам Мими?
- Не.
- Добре.
Продължиха да се движат из тунелите. Сергей, който беше доста нервен, на няколко пъти се опита да подхване разговор с фразите, на които никоя жена не би могла да устои: ,,Тука е ебаси неприятното” и ,,Никога не съм го правил във вонящо подземие”, но мацката се беше съсредоточила в картата.
С напредването им из тунелите бледа светлина беше започнала да се промъква някъде отгоре. На едно особено широко разклонение сенките пред тях се размърдаха. Двамата спряха. Сергей не смееше да диша. Чуваха се всякакви смущаващи звуци. След десетина секунди нищо не се беше променило и двамата продължиха напред. И точно тогава пред тях се появи нещо, което накара кръвта на Сергей да се смръзне (но не защото е много хладнокръвен). Мацката издаде приглушен писък и отстъпи назад.