Глава 4 - Седма част
Затвориха вратата след себе си и Сергей последва мацката в тясното коридорче. Един тон въпроси се бореха за надмощие в главата му. Прецизната машина, каквато беше съзнанието му, прецени, че един от въпросите заслужава най-много внимание и го постави на първо място в класацията. Устата на Сергей го изрече:
- Къде се загубиха типовете, които ни преследваха?
- Накарахме ги да си помислят, че тичането към страничните входове е… финт, а истинската ни цел е била отсрещния вход. Сигурно са се опитали да ни пресрещнат там.
- Така ли направихме? Големи играчи сме. - каза Сергей нахилено.
- Нервен ли си? - попита мацката сериозно.
- Доста. - призна си Сергей.
Мацката спря пред един асансьор и натисна копчето.
- Не се притеснявай, преследват мен, а не теб.
,,Да бе, и като те хванат, ще ми кажат да се прибирам и да не казвам на никого…” Качиха се в асансьора и мацката натисна първото копче. След няколко секунди Сергей отвори вратата и миризма на канал нахлу в асансьора. Двамата излязоха и мацката тръгна напред. Сергей се поколеба.
- Чакай! Какъв е тоя череп на вратата?
- Това са тунелите под НДК. Не си ли чувал за тях? Само от тук ще излезем, без да ни видят.
- ‘Сичко това е много хубаво… ама аз там няма да влизам.
Мацката се огледа притеснено.
- Няма страшно, - каза неубедително, - уредила съм го. Знаеш, че няма откъде да знам онези имена. Но все пак ги знам. Всичко това те засяга, но не крия, че и аз имам нужда от твоята помощ. Моля те, позволи ми да ти покажа и тогава вземи решение.
Сергей се замисли, но не прекалено дълго.
- Добре, давай.
Мацката извади фенерче и двамата тръгнаха из тунелите.
,,Какво е уредила?”, не можеше да спре да се чуди Сергей.