Глава 4 - Пета част
Сергей продължаваше да я гледа намръщено, чудеше се откъде може да знае. Няма как да няма смислено обяснение. Може приятелите му да си правят ташак. Огледа се набързо за хилещи се типове, но не видя никого. Кой знае имената? Не ги е казвал на никого.
- Знам и защо са си тръгнали - каза сериозно мацката, прекъсвайки мислите му.
- Защо?
- Обяснението не е просто, точно затова искам да ти покажа.
- Добре, давай!
Мацката не отговори веднага, изчакваше го да се успокои.
- Ела с мен.
Поведе го към главния вход на НДК.
- Имаше причина за кодовете. Ако се огледаш внимателно, ще забележиш, че едни типове ни следят. Сега ще се отървем от тях.
Сергей хвърли един поглед назад, но единствената фигура, която хавана окото му беше един от зелените типове.
- Костенурките нинджа ли?
- Не съм сигурна, но ги подозирам, никой не може да бъде чак толкова неадекватен…
Влезнаха в НДК.
- Слушай сега какво ще направим…