Глава 4 - Първа част
- Ало, Митак! Имам нужда от малко помощ, бате.
- Няма да мога, съжалявам… зает съм. Имам среща… с една руса мацка. - Митака повиши тон. - Аз да не живея само, за да ти помагам?
Сергей се смути и се получи неловка пауза.
- Ебавам се бе - затова живея! - личеше си, че Митака трудно контролира смеха си. - К’во става?
- Няма да повярваш, бате.
- Да не са те нападнали Зелените тигри?
- Кои?
- Няма значение, кое няма да повярвам?
- Мацката беше тука, ама само ми остави един лист и избяга. Един тон код има по него.
- Аз от сега мога да ти кажа какво е посланието. - спокойно каза Митака.
- Какво?
- Посланието е: ,,Имах предвид, девет часа вечерта”.
Митака се разсмя на глас и Сергей просто изчака да се успокои.
- Ключа пак ли е ,,яицазимитпо лъгуг”?
- Не, този път е на латиница, имам друга теория за ключа.
- Добре, пращай го на един SMS и ще го разбия, както Артур е разбил мимовете!
Сергей седна на подлеза и започна да въвежда кода в GSM-а си. След три минути, Сергей беше изписал само един ред, беше се върнал 16 пъти да отстрани грешки и беше много изнервен. ,,Абе Митака живее на десет минути от тука, к’во се мъча като идиот”. Извади GSM-а си.
- Ало, Митак, у вас ли си, бате?
- Да, идвай, мързелив тип такъв.
След половин час кодът, чийто ключ, както Сергей предполагаше, беше ,,Finlandia”, беше разбит.