Глава 13 - Пета част
- Смея да твърдя, че вече не ни е необходим. Не бих могъл да ви опиша реакцията на агент Ковачев, когато разбра, че сте решил да влезете в къщата на Димитър Здравков. Ако не ме лъже паметта, бяхте сравнен с малоумна антилопа, която дебне лъва, за да си пъхне главата в устата му.
- Точно така - обади се за първи път Андрей. По тона му си личеше, че е нахилен.
Сергей сведе поглед. Значи докато си е мислел, че спасява света, той всъщност се е държал като леминг устремен към бреговете на Норвeгия и цял куп хора са били ангажирани с безопасността му. Започна да съжалява, че се е дървил на Андрей, вместо да го засипе с благодарности.
- Съжалявам, господин Огнянов - Шефа правилно бе разгадал смяната в настроението на програмиста, - но се съмнявам, че някой ще напише книга за подвизите ви. И все пак ние получихме самопризнанията на Димитър Здравков благодарение само и единствено на вас.
Сергей му хвърли поглед, в който освен очакване се четеше и признателност.
- Агент Ковачев - продължи Шефа - записа разговора ви със Здравков. Въпреки че в него няма достатъчно ясни и недвусмислени изявления от негова страна, за да се повдигне каквото и да било обвинение, самото съществуване на този запис, както и поздравленията, които вие получавахте бяха достатъчни, за да склоним Здравков да сътрудничи.
- И какво наказание ще получи?
- Никакво. Господин Здравков осъзна грешките си и за една нощ се превърна в добър човек и съвестен гражданин. - Шефа се усмихна, когато видя гневния поглед, който Сергей му беше отправил. - Неговите показания, господин Огнянов, ще са достатъчни, за да приберем всички членове на организацията. В живота и в политиката нещата никога не са прости. Далеч по-прагматично е да пуснем на… контролирана свобода един престъпник, за да заловим други десет - тази практика съществува от най-древни времена. Погледнете нещата от добрата им страна - благодарение на неговото сътрудничество вие няма да бъдете замесен в целия процес. Това, повярвайте ми, нямаше да ви се отрази никак благотворно.
- А какво ще стане с Мими?
- Вашата приятелка има късмет - нейното участие в цялата афера няма да бъде взето под внимание. Тя обаче, както и останалите членове на семейството на Димитър Здравков, ще получи нова самоличност в името на сигурността си. - Шефа погледна Сергей в очите. - Задоволена ли е нуждата ви от информация, господин Огнянов?
Сергей не отговори. Една единствена мисъл бе окупирала цялото му съзнание - че няма да види повече Мария. Точно в такива моменти човек напълно осъзнава чувствата си и Сергей си позволи да потъне в умерено самосъжаление заради това, че е загубил жената, в която е лудо влюбен.
В колата цареше мълчание. Шефа отново се зае да съзерцава пейзажа, а Андрей се беше съсредоточил върху пътя. След няколко минути колата спря и Шефа се обърна към Сергей, усмихна се, подаде му подаде ръка и каза:
- От името на цялата агенция ви благодаря, господин Огнянов. Пожелавам ви никога повече да не ни се налага да се срещаме.
Сергей кимна и излезе. Не намери думи да благодари на Андрей, който беше слязъл, за да му отвори вратата, затова само кимна. Андрей се усмихна и козирува.
- Беше удоволствие - подаде ръка на Сергей, който я стисна енергично.
Бяха го оставили в центъра и Сергей тръгна да се прибира пеша през Борисовата градина. Сега, когато всичко беше свършило, най-различни мисли и емоции влизаха, жужаха и излизаха от кошера на съзнанието му. Събитията от изминалите дни го бяха променили толкова много, че не знаеше дали вече ще може да погледне сериозно на предизвикателствата и грижите, с които досега го беше срещал живота и които сега му се струваха съвсем дребни и незначителни. Бавно и неусетно, в спокойствието сред дърветата, Сергей Огнянов, потънал в мисли за бъдещето, отвори нова страница в своя живот.