Глава 13 - Четвърта част
- …Вашата приятелка, Мария Здравкова, ни отмъкна доказателствения материал. И не само го отмъкна - скри го така, че все още не сме го намерили.
- За компютъра на баща й ли си говориме? - прекъсна Сергей, преди да загуби нишката.
- Именно. При създалите се обстоятелства, нямахме друг избор, освен да започнем да следим Мария, която вече беше обект на наблюдение на хората на баща си. На десети септември тя се срещна два пъти с вас. Двамата положихте доста усилия да се освободите от преследвачите си… и успяхте. Както разбрахме по-късно, тя ви е показала въпросния компютър.
- Откъде сте разбрали?
- От разговорите ви с вашия приятел Димитър Стоянов - след като бяхте замесен в тази афера, започнахме да следим и вас. Това, трябва да знаете, беше истинско предизвикателство.
- Защо? - попита Сергей и повдигна вежди, за да изрази учудването си, - Не съм се опитвал да избегна никого.
- След събитията от десети септември организацията започна следи и вас - възможност, която вашата приятелка наивно отхвърли. Какво според вас, ги е спирало да ви хванат на някое тъмно местенце и да ви зададат въпросите си или още по-лошо - да ви оставят послание?
Сергей не отговори. Откъде да знае? Не го бяха направили, нали?
- Ние, господин Огнянов. Агент Ковачев имаше тежката задача да ви следи непрекъснато, да държи организацията настрана, без те да заподозрат, че го прави и да се грижи за това да останете невредим. Срамота е, че няма как да получи медал за изпълнението на тази почти непосилна задача. За тези няколко дни, в които бяхте в центъра на събитията, вие успяхте да превърнете в свои врагове дори хора, които изобщо не се интересуват от вас.
Сергей се сети за човека от парка, който беше избягал от него без видима причина. Сигурно е имало и други, които не са му направили толкова силно впечатление. Реши да се направи, че не е чул последния коментар.
- Следили сте ме, защото сте се надявали да ви заведа при компютъра?
- Точно така - Шефа кимна.
- Но не стана така. Казахте, че още не сте го намерили.