Глава 12 - Четвърта част
Сергей веднага го последва и тъй като не му беше дал достатъчно време да се разкара, се приземи точно върху него. Тръгна да се извинява, но желязната хватка на Андрей за пореден пък бе сключена около яката му и Сергей бе повлечен към далечната част на двора, където до дувара беше поставена пейка, която улесняваше прескачането му. То бе изпълнено без никакви проблеми и под прикритието на съседните къщи, двамата бегълци се отдалечиха значително от преследвачите си. Скоро се озоваха на незастроено възвишение с пряка видимост към къщата на Мимето.
Андрей се взираше напрегнато в далечината и не след дълго се обърна към спътника си:
- Ето, че пристигат нашите хора.
Сергей прецени, че засега не е разумно да задава много въпроси - задоволи се да гледа събитията от далеч. Няколко черни джипа приближаваха къщата от три различни посоки. Когато пристигнаха, от тях излезе рояк черни фигури, които съвсем организирано обкръжиха целия двор. Андрей не премести поглед от предната врата, докато не видя бащата на Мария, който бе изведен от дома си и прибран в един от джиповете. Кимна едва забележимо и се обърна се към Сергей:
- Вижда му се краят, господин Огнянов. Остава само една малка подробност.