Глава 12 - Първа част
В следващия момент огромният тип бе проснат на земята и Сергей видя как Андрей стоварва тежестта на тялото си върху чичкото.
- Хайде! - Андрей се изправи, подкани Сергей с жест и изхвърча от стаята.
Сергей обаче, се нуждаеше от втора покана, тъй като беше замръзнал на мястото си. След удара на Андрей горилата беше залитнала точно към него и целият му живот бе минал пред очите му като роман под формата на блог. Андрей влетя отново в стаята.
- ‘Айде бе, човек!
Горилата изпъшка и се размърда. Това беше идеалният катализатор за Сергей, който моментално се надигна и тръгна след Андрей. Двамата прекосиха целия коридор и спряха чак, когато стигнаха до стълбището. В подножието му стоеше още един огромен, костюмиран тип. Андрей се обърна и започна да говори много бързо:
- Трябва да се измъкнем от тук веднага. Просто ще излезем през главния вход, все едно отиваме да купим банички. Ясно?
Сергей кимна.
- Искам да се движиш съвсем бавно и спокойно.
Из къщата се разнесе пронизителният писък на охранителната система. Костюмираният тип се обърна и погледа му се срещна с тези на двамата бегълци. Андрей хвана Сергей за яката на анцуга и го повлече след себе си.
- Искам да тичаш много бързо!