Глава 11 - Пета част
- …да ти предложа пари.
Сергей, който се беше подготвил за най-лошото (да го удрят), зяпна тъпо. Опитите му да запази душевно равновесие започнаха да наподобяват тези на пияно трикрако куче еквилибрист ходещо на въже по време на земетресение. Беше разиграл няколко сценария в главата си, но в нито един от тях не се случваше нещо подобно. Когато най-накрая се окопити и осъзна, че не само му се е разминало, но му предлагат и награда, Сергей постъпи съвсем нормално и изнагля.
- Пари спечелени чрез кражба на информация?
- Парите са си пари - безизразно отбеляза чичкото.
- Не ми трябват пари, за които ще ме подгонят след това. - каза Сергей сърдито и добави мислено ,,Аз май наистина искам да ме удрят”.
- Ще ти осигуря съвсем чисти пари.
- И такива ли имаш?
- Имам всякакви.
В действителност, Сергей чак сега започна да гледа сериозно на предложението на чичкото. Какво му костваше да се съгласи? Винаги можеше да духне в някой ключов момент, но от друга страна… Размислите му бяха прекъснати от дрезгав вик, идващ от коридора:
- Иване-е, къде си бе, Иване-е?!
Източникът на виковете беше Андрей, който следвайки коридора беше стигнал до стаята. Когато влезе и се запозна с обстановката, Андрей се обърна към чичкото:
- А-а, шефе, извинявай. Иван ми трябва, ще може ли?
- Не.
- Ама там е работата, шефе, че в торбата му - Андрей я посочи с поглед, - има нещо много неприятно.
Всички погледи автоматично се насочиха към торбата с боклук на Сергей.