Глава 11 - Четвърта част
- Аз знам ти кой си и откакто се запозна с дъщеря ми, се постарах да науча колкото се може повече за теб. - Получи се кратка пауза, в която Сергей гледаше чичкото, чичкото гледаше Сергей, а двуметровото чудовище гледаше стената, размишлявайки върху теорията на вероятностите. - Така се получи, че наскоро загубих нещо много ценно - един компютър. Много ми се иска да си го върна и бих искал да ми кажеш къде се намира.
- Няма да казвам, че не знам за какво говориш - Сергей хвърли предпазлив поглед към горилата пред себе си, - защото не искам да ме удрят. Но наистина не знам къде е компютъра. Бях там, видях го, но преди това ме въртяха из тунели и ме гониха откачалки и изобщо не разбрах къде ме заведоха накрая.
- Кой те заведе там? - Сергей се беше шашнал и не забеляза, че изражението на чичкото леко се промени и тона му загуби флегматичността си.
- Мими.
- Мария и кой друг?
Сега вече се усети. Ами да - чичкото не знаеше за дребосъка. Сергей беше сигурен, че ако не отговори бързо е твърде възможно събеседникът му сам да стигне до правилния извод. Както често се случва в подобни ситуации, подсъзнанието на Сергей, което през огромната чaст от времето си седи тихичко в ъгъла и гледа сеир, усети опасността и изтласка една полузабравена мисъл на преден план. Умът на Сергей пое мисълта и отговорът на въпроса на чичкото стана очевиден.
- Мими и Жоро от нейната група.
Сергей следеше лицето на бащата на Мимето и вътрешно се поздрави за добрия отговор, когато забеляза, че напрегнатото изражение бе заменено от предишната безизразна физиономия. Явно чичкото знаеше, че и Жоро е посветен в тайната му и затова не се учуди, че именно той е помагал на Мимето.
- Нека се върнем на въпроса за компютъра ми. Все пак вярвам, че можеш да ми помогнеш да го открия и затова не ми остава нищо друго, освен…