Глава 11 - Трета част
Сергей се обърна и видя симпатичния чичко, който подозираше, че е бащата на Мимето.
- Аз… ъ-ъ… се изгубих - не се получи точно както го беше репетирал, но успя да предаде есенцията.
- А-а, добре тогава, ‘айде бегай.
Сергей вдигна товара си и излезе. След две-три секунди се чу тъп звук, породен от поредното съприкосновение на торбата с пода. Сергей отново влезе - този път заднешком. Причината беше висока два метра, почти толкова широка и напълно ощетена откъм врат. Огромният тип вървеше бавно право напред и Сергей беше принуден да отстъпва заднешком, за да не бъде прегазен. Когато достигнаха средата на стаята Сергей хвърли уплашен поглед на чичкото, който кимна и даде някакъв знак на чудовището си. То протегна мачтообразната си ръка и с лекота запрати Сергей във фотьойла, който беше на два метра зад него.
- Абе младеж, ти акъл имаш ли? - тонът на чичкото беше съвсем мек и добронамерен и въпреки че въпросът определено беше реторичен, Сергей усети, че от него се очаква да отговори.
- Явно съм си го забравил в другия анцуг - този отговор, макар и изречен съвсем тихо под носа на автора си, постигна обичайния ефект, който имат остроумните забележки в сериозни ситуации, а именно допълнително да изнервят всички.
- Знаеш ли кой съм аз?
Сергей не отговори.
- Нека те улесня…