Глава 11 - Втора част
Пред Сергей се разкри един нов, великолепен свят. Банята беше колосална. Помещението имаше собствен хоризонт и съвсем небрежно доказваше теорията, че светът е кълбообразен. Трудно можеше да се прецени дали, когато прекрачиш прага влизаш в банята или просто излизаш от къщата. Голяма част от плочките вече бяха залепени, но обширните прериини пространства на запад, отвъд река ‘Земисисипи, още не бяха опитомени. Сергей нямаше търпение да се запознае с древните култури, които обитаваха тази земя.
- Уф! - източникът на приглушеното възклицание беше Гошо Теракота, който се беше блъснал в Сергей, в следствие на внезапното спиране на последния.
Сергей се окопити, извини се и предприе експедиция към централните райони на банята.
- Както виждате, тук остава само да се залепят няколко плочлета. Ще започнем от там - Тончо посочи подножието на бъдещата душ кабина.
- Шефе, я покажи на новите френската система за слагане на плочки.
- Веднага. - Антоан запретна ръкави, проведе кастинг сред купчината плочки пред себе си и когато обяви победител в конкурса ,,Мен ме лепи Куку-руку”, се обърна към публиката си - Значи, взимате льо плочката… и я лепите… льо ето така.
- Льо евалата, шефе! - Гошо акомпанира думите си със собствената си интерпретация на французко ръкопляскане.
Работата вървеше… някак - Сергей не можеше да прецени. Добрата новина беше, че Тончо го използва предимно за носене и подаване на разни неща. Въпреки, че Сергей бе прекарал няколко часа от предишната нощ в четене на техники за лепене, той сам би признал, че е сръчен колкото хипопотам със синдрома на Даун. Лепенето на плочки беше един от над сто и педесетте занаята, с които Сергей никак не се справяше. Още по-добрата новина беше, че задачите му включваха излизане от къщата и Сергей се възползваше от това, за да поогледа. Точно в момента се беше ,,изгубил” с една торба буклук в един страничен коридор. Вратата в дъното беше отворена и Сергей беше сигурен, че вижда открехната каса, в която беше съвсем възможно да има доказателства. Влезе в стаята, влачейки торбата си.
- К’во правиш тука бе?! - Гласът нападна Сергей в гръб и го накара да изпусне товара си.