Глава 10 - Осма част
Сергей зяпаше с отворена уста. Седнал на прашния под на пълния с плочкаджии микробус, Антоан Гущеров - Точно представяше своя операционен план на екипа си. Седем мърляви, полузаспали, нищо не разбиращи индивида слушаха реч, изпълнена с фрази като пределна полезност, оценка на алтернативите, оптимално използване на ресурсите, симплекс метод, модела на жабата в тенджерата и интересни моменти от биографията на Дракър. Дългите ръце на бригадира спряха да цепят въздуха в микробуса само за няколко секунди и то само защото му бяха необходими, за да начертае някаква схема в прахта на пода пред себе си.
- Ето че пристигнахме! - Тончо едва дочака микробуса да спре напълно и се изсипа триумфално през задната врата. Сергей събра сили да затвори устата си, но продължаваше да гледа като ударен с мотика.
- Ко с’звриш ве бстун! - Коце, който очевидно мразеше гласните, говореше или по-скоро ръмжеше толкова бързо и неясно, че бе невъзможно да се различи по отделно нито една от рендосаните от него думи. Казаното от него трябваше да се възприема наведнъж и затова мисловната апаратура на слушателите му имаше нужда от някоя и друга секунда, за да поучи посланието. След като хвърли лош поглед на Сергей, Коце слезе и тръгна след Тончо.
- Не го гледайте бригадира, че се държи като пациент - Жоро Теракола се обърна към Сергей и Андрей - добро момче е. Учил е за шефче във Франция, ама като си е дошъл тука, нещо не му е понесла обстановката и са му се развъртели гайките. Та сега е с нас, малко е странен, ама се грижи много за бригадата, а и от бани разбира много. Коце много мрази некой да му се подиграва, за това никак нема да е зле да внимавате.