Глава 10 - Седма част
В 8:00 всички се натовариха в микробуса. Превозното средство имаше проста конструкция. Най-отпред бяха шофьорската седалка и седалката на мъртвеца, а зад тях имаше две импровизирани пейки от кашони. Те бяха разположени така, че пътниците да седят трима по трима един срещу друг. Сергей седеше в най-задната част на микробуса и внимателно следеше пътя, тъй като не знаеше къде е къщата на Мимето, а тази информация беше жизнено важна за плана му.
Малко след като потеглиха концентрацията на Сергей беше нарушена от Тончо, който с няколко много странни маневри се промъкна между седалките и седна на пода в задната част на микробуса. Маниакално щастливото изражение не беше слязло от лицето му. Антоан пое дъх и с див, неконтролируем ентусиазъм започна речта си:
- Както знаете, за да завършим в срок възложения ни проект, се наложи да прибегнем до аутсорсинг. Това са Иван - Тончо посочи с поглед Сергей, след което се обърна към този, който седеше точно срещу него - и Андрей. Те ще работят заедно с нас следващите няколко дни. Иван, Андрей, нека ви представя нашия скромен екип за тоалетно моделиране. Това - Тончо постави ръка на рамото на мустакатия, мургав тип, който седеше точно зад шофьора - е нашият архитектурен експерт и мой лейтенант - Коце. Гошо Теракота и Жоро Теракола - двамата стояха до Сергей и имаха общо две вежди помежду си - са специалисти по залепващите смеси. Михаил ,,Микеланджело” Ангелов е най-прецизният вътрешен дизайнер в цял Ботевград, а зад волана седи Дидо Дрелката. Така, сега, след като се запознахме, е време да обсъдим плана си на действие. Ето какво ще направим…