Глава 10 - Шеста част
В 7:55 сутринта на следващия ден Сергей слезе от едно такси две пресечки преди автогарата на Сухата река. Носеше анцуг, който не беше обличал от пет години и раничка от лаптоп, в която беше заврял различни принадлежности, които бе преценил, че биха били полезни на един лепист.
Когато стигна гарата се огледа и веднага видя къде трябва да отиде. Нямаше как да сбърка розовия бус, който му бяха описали. Пред буса стояха шест човека. Всички пушеха.
- Здравейте, аз съм Иван…
Мнимият Иван усети, че върху него падат шест погледа, които ако можеха да говорят, щяха да му благодарят, че е споделил, но уви, тази информация никак не им е полезна в този момент. Леко обърканият и доста притеснен Сергей усети нечие присъствие съвсем близо до себе си. Обърна се и погледна в откачените очи на ухилен дългунест тип, който му подаваше ръка.
- Добро утро! Приятно ми е да се запознаем! Аз съм Антоан. Можеш да ме наричаш Тончо, ако изпитваш затруднения с произношението.