Глава 10 - Пета част
- Ше те помоля да не правиш театрални жестове и да не ми казваш, че нямам милост - продължи Митака леко раздразнено, тъй като Сергей вече посягаше към челото си. - Извадихме страшен късмет. Не само ше разбереш кой е лошия, но и има шанс да набараш няк’ви доказателства.
- Добре бе Митак, а не помисли ли, че лошите сто процента ме знаят кой съм? Аз да не съм малоумен да им отида направо в ръчичките?
- Именно - няма да очакват.
Неспособен да изрази отчаянието си по никакъв друг начин, Сергей се свлече върху масата. Постоя така известно време, докато един на пръв поглед силен аргумент поникна в разораната почва на съзнанието му.
- Абе бате, к’во разбирам аз от лепене на плочки? Как си ме представяш да мина за… Как се казва? Лепист? Лепьор?
- Ако се казваше Тъпанар, щеше да си идеален. Ето ти телефона на командирчето - Тончо се казва.
- Бригадир се казва - не командир.
- Аха! Виж че ги знаеш термините. Каза утре в седем направо да му се обаждаш.